НОМЕНКЛАТУРА —Речник на българския език — алтернативна версия
НОМЕНКЛАТУ̀РА ж. Книж. 1. Сбор, съвкупност от всички термини и названия, които се употребяват в дадена област на науката, изкуството, техниката и др. До наши дни официално са приети няколко анатомични номенклатури, а именно: базелска, йенска и последната — парижка номенклатура. Ал. Гюровски, АЧ, 69. Наред с така образуваните наименования на ензимите все още се употребяват и наименования от по-стара номенклатура, например пепсин, трипсин и др. Б. Койчев, Б, 40. Лавоазие заедно с Фуркруа .. и Гитон де Морво систематизира огромния фактически материал в химията и въведе нова рационална номенклатура и точна класификация на химичните индивиди. Б. Илиева, КХСН, 52.
2. Съвкупност, множество от всички предмети, произведения, стоки, услуги и под., които се произвеждат, извършват или предлагат от дадено предприятие, учреждение и др. в даден момент, през определен период от време, обикн. подредени, систематизирани по определен начин и представени във вид на списък. От немските скиорски обувки липсваха някои номера, но продавачките ни увериха, че в най-скоро време номенклатурата ще бъде попълнена. Отеч., 1978, кн. 2, 43. Ние се стремим да разнообразим номенклатурата на продукцията със специални помпи за киселини, за мляко. РД, 1961, бр. 320, 1. Отпечатва на циклостил бързо, евтино и доброкачествено всякакъв вид счетоводни формуляри, спецификации, номенклатури, ценници. ВН, 1961, бр. 3175, 3. // Разш. Списък, изброяване на някакви явления, качества, действия, обекти и др. Шепа добродетели и пороци, чиято номенклатура датира от времето на Трой.., е градила и рушила личности, създавала е устоите на цивилизация и история. Б. Болгар, ПД, 5. Един хан, два манифактурни магазина, три бакалници, четири занаятчийски работилници и две кръчми изчерпваха цялата стопанска номенклатура на града. Д. Казасов, ВП, 130. От друга страна сухото и краткото изложение на събитията, убийствената номенклатура на фактите в съкращени учебници, не съответствува на возраста детински. Г. Йошев, КВИ (превод), ХI.
3. Кръг от длъжностни лица, обикн. ръководни кадри, чието назначаване или утвърждаване се извършва от някакъв висшесто‑
ящ орган. // Нов. Високоплатена част от ръководството на партия и от държавното и стопанското управление, която владее средствата за производство, разпределя доходите и материалните блага и използува положението си за лично облагодетелствуване.
— От лат. nomenclatura 'списък на имена' през нем. Nomenklatur или рус. номенклатура. — Г. Йошев, Кратка всеобща история, 1861.