НОМЕРАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

НОМЕРА̀ТОР м. Спец. 1. Апарат за поставяне поредните номера на книжа, документи и др.

2. Малка телефонна централа в учреждение, малко населено място и под. — Когато другите почиват, ние събираме кабели... Когато другите се шляят, ние дремем над номератора... П. Вежинов, ЗЧР, 168. // Номер, цифрово означение на такава телефонна централа. Знаеше номератора на редакцията. Набираше полека, чака безкрайно дълго, докато телефонистката отсреща благоволи да се обади, скъса му нервите. Ст. Поптонев, НСС, 13.

◊ Звънчев номератор. Приспособление при електрически звънец, което показва номера на стаята, откъдето се звъни. За да се определи от коя стая е станало повикването, т.е. е бил натиснат бутонът, се използува едно общо номераторно табло, наречено звънчев номератор. Т. Кръстев и др., СТ, 92.

— От лат. numerator през нем. Numerator или рус. нумератор.