НОМЕРАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОМЕРА̀ЦИЯ ж. 1. Означаване на поредните номера на обекти от действителността; номериране.

2. Само ед. Събир. Съвкупност от поредните номера на дадени обекти от действителността. Тая прибавка, в която ще продължава номерацията на страниците, ще съставлява едно цяло с поемата. К. Христов, ЧБ, III. В кинокабината задължително трябва да се постави на видно място и в рамка под стъкло окончателният екзекутивен план за монтажа на съоръженията с номерацията на всичките електрически изводи. Й. Венов и др., К, 242. Телефонните централи в София са свързани така, че като се ползува номерацията на постовете и се спазват правилата за избирането, абонатите могат да се избират и водят разговори помежду си като абонати от една единствена централа. ТУ, 7.

— От лат. numeratio през рус. нумерация.