НОМЕРИРАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОМЕРЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от номерирам като прил. Който е снабден с номер, върху който има номер. Аз получих официална покана с две номерирани места на първия ред. М. Марчевски, ТС, 139. Папките с номерираните дела, внимателно подредени в стенните рафтове, светеха от новота. Ив. Карановски, Разк. I, 137. Дълго вървяха из дългия мрачен коридор, от двете страни на който се редяха затворените номерирани врати на болничните стаи. Ал. Бабек, МЕ, 175. // За книга, ръкопис — чиито страници са означени с пореден номер.