НО̀МЕРЧЕ

НО̀МЕРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от номер. — Трябва да сваля от небето всички звезди и да ги излъскам. Аз ги слагам всичките в престилката си, но преди това им закачам по едно номерче,.., за да мога сетне да ги поставя пак на местата им. Св. Минков, СЦ (превод), 24. Номерчето беше метално, гравирано с емблемата на театъра.

Списък на думите по буква