НОМИНАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НОМИНАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. 1. Който се отнася до именителен падеж, до номинатив. Номинативно окончание.
2. Номинационен (във 2 знач.). В монографията се изследва номинативната функция на някои категории думи в езика ни.
◊ Номинативна система. Езикозн. Система, включваща всички имена в даден език; именна система.