НОМОКАНОН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОМОКАНО̀Н м. Истор. Във Византия и средновековна България — сборник, съдържащ правила и закони за вътрешното устройство на държавата, решенията на вселенски и местни събори, наредбите на императори и царе за духовенството и др. Във

Великоморавия той [Климент] е единият от скорописците, с които славянският архиепископ превежда номоканона — утвърдения от църквата сборник с канонически правила и граждански закони. Н. Драгова, КО, 73-74. Каноник съдържа църковни песни (канони) за разни светии; това име понякога се употребява вместо номоканон или Книга кръмчая. Б. Ангелов, ЛС, 134. В славянските номоканони от онова време са внасят статии за богомилите и манихеите. СбС, 67.

— Гр. νομοκανών.