НОРВЕЖЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРВЀЖЕЦ, мн. норвѐжци, м. 1. Само мн. Германоезична народност — основната, преобладаваща част от населението на Норвегия. Народите от германската езикова група населяват Северна, част от Средна и от Западна Европа. Към тях се числят: немците, австрийците, шведите, норвежците,.. част от белгийците и от швейцарците. Геогр. VI кл, 32. Старовременните норвежци и исландци са употребляле такива писмена, които са наричат рунически. СбС, 24. // Ед. и мн. Гражданин, поданик на Норвегия.

2. Мъж от тази народност. След Джек Лондон преминах към Кнут Хамсун .. Друг свят открих у Хамсун. Вместо суровото мъжество, кавото срещах в героите на Лондон, прославеният норвежец ми разкри цяла галерия от романтици, мечтатели. Мл. Исаев, Н, 202. Той се упъти към все още буйствуващия норвежец, прегърна го сърдечно и го целуна по бузата. П. Вежинов, ДМ, 78. — Господин Стрезов е знаял, види се, че Андерсен не е ни швед, ни норвежец, а датчанец. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 273.