НОРИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРЍТ м. Геол. Вулканична зърнеста тъмноцветна скала, често с ивичесто или пламъковидно устройство, разпространена в Северозападна и Югоизточна България, която се използува като строителен и декоративен камък; хиперстеново габро. Долната част на платформата е изградена от гнайси, кристалинни шисти, кварцити и мрамори. Между тях са внедрени еруптивни скали, състоящи се от норит, гранит и нефелинов сиенит. Б. Петровски и др., ЮР, 23. За отстраняване на органичните бази течността се филтрира през фулерова пръст, филтратът .. се адсорбира върху норит. Б. Банков и др., ВВ, 50.

— От норв. собств. през фр. norite.