НОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀РКА ж. 1. Малко хищно животно от семейство порови, с ценна кожа с гъста пухкава кафява или сива на цвят козина.

2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. Той бе донесъл на жена си палто от норки. △ Имам кожена яка от норки.

3. Зоол. Род хищни полуводни бозайници от семейство порови с тясно дълго и гъвкаво тяло и ценна кожа. Lutreola (Mustela).

◊ Американска норка. Малък хищен бозайник с ценна, мека кафява кожа, разпространен в Америка; визон. Mustela vison. У нас са направени опити за отглеждане американски норки в специални клетки в звероферми в планински местности в Рила и пр. К. Тулешков, ХЖ II, 53. Европейска норка. Вид норка с ценна тъмнокафява кожа, разпространена в северните части на Европа и в Западен Сибир. Mustela lutreola.

— Рус. норка. Друга (остар.) форма: ну̀рка.