НОРМА —Речник на българския език — алтернативна версия
НО̀РМА ж. 1. Установено общопризнато предписание, правило, установен задължителен ред, строй на нещо. — Мога ли да зная за какво говори? — Говори, че някои битови, морални и правни норми и обичаи често пъти съществуват много векове след изчезването на обществено-икономическите условия, които са ги породили. М. Марчевски, ОТ, 223. Религиозните будистки норми — да не се краде, да не се лъже, да не се вземат наложници и пр. — са преминали в съзнанието на хората и са се превърнали в нравствени норми. Ал. Гетман, ВС, 46. Формите на живота и облеклото са били строго определени, еднаж завинаги, за всяко едно съсловие. Отклонението от тия норми се е наказвало най-строго. Р, 1926, бр. 213, 2.
2. Определена мярка, количество или размер на нещо, предвиждани или задължителни в някаква област. Церски обходи и огледа набързо с вещото си око колите. Той намери само две от тях с неизмити гуми до черно, а бензиновият резервоар на друга не беше напълнен до нормата. Кр. Кръстев, К, 250. След тези завъртания се прави второ определяне на водата в маслото и ако процентът на водата отговаря на законната норма (до 16%) — маслото се отправя за формиране и опаковане. Н. Димов и др., ТМ, 62. Статуята, що направил той, като довод на тая наредба и да бъде за показ, нарекли я норма, или мярка, за сичките изкуственици. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 31. // Стесн. Количеството работа, която трябва да се извърши за определено време. — Предайте на другарите си, че от вас се иска по четири кубика пръст дневно. .. Обяснихме, че не е по силите ни да изпълним такава норма. Ем. Манов, ПЯ, 143-144. Уволни всички болнави и несръчни работници, които не можеха да покрият нормите. Д. Димов, Т, 82-83. За да му начисляват повече трудодни, Христаки упорито вече гонеше нормите за мляко и нормите по отглеждането на телците. Ил. Волен, МДС, 187. Младежите .. установиха рекордни постижения на широк фронт .. Така бяха счупени старите норми и се започна подем в нашето каменовъглено производство. РД, 1950, бр. 277, 3. Преизпълнихме си нормите. △ Работя на норма. △ Нормите са много високи.
3. Остар. Книж. Критерий, мерило. В театъра друга норма няма, там върховният съдия е публиката. Ив. Вазов, ПМЧ, 58. Каква друга по-важна норма за художествени произведения има, освен целността и характерността на композицията, нещо, от което зависи единството на добитото впечатление. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 250.
4. Печат. Съкратено заглавие на книга и името на автора на първата страница на всяка кола с дребни букви под текста вляво.
◊ Книжовноезикова норма. Езикозн. Система от научно обосновани и обществено приети правила за изговор, писане и употреба на езиковите средства. Майсторска норма. Спорт. Определен спортен резултат, който един състезател трябва да постигне, за да получи званието "майстор на спорта". Норма на печалбата. Икон. Форма на прираста на продукта и дохода в условията на стоковото стопанство. Норма на принадената стойност. Икон. Отношението на масата на принадената стойност към променливия капитал, изчислено в проценти.
— Лат. norma 'правило' през фр. norme, нем. Norm или рус. норма.