НОРМАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМА̀ЛЕН¹, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който съответствува на обикновеното, обичайното, естественото състояние на нещата, който не нарушава определено изискване, образец, стандарт, норма; правилен, редовен, обикновен. Противоп. ненормален, нередовен, необикновен, необичаен. Той беше се свикнал с тия места и с тоя образ на живеене и не беше способен да понесе никакво иго, което обществото и нормалният живот навръзват на милиони други. Ив. Вазов, Съч. ХV, 16. "Дванадесет години разлика! Не е много голяма. Някои казват, че това е нормалната разлика в брака." Д. Кисьов, Щ, 412. Виктор и Ювиги

хан се настаняват срещу нея [жената] и точно в тоя момент влизат още трима: контето, дебеланкото и Динков, който единствен е запазил нормалния си вид. Др. Асенов, ТКНП, 286. Съвременната рационална медицина при лечението на болестите са ръководи по законите на природата и старае са да докара разбърканите физиологически действия на тялото в тяхното нормално положение. Знан., 1875, бр. 2, 22. Ако оставим делата да следуват своя нормален ход,.., то те сами ще видят, че тяхната истинна сила, тяхното бъдуще състои в общеславянското обединение. НБ, 1876, бр. 56, 217.

2. За човек — който е душевно, психически здрав. Противоп. ненормален, луд. Ясният и открит поглед на свидетеля го убеждаваше настоятелно, че пред него стои съвсем нормален, със здрава мисъл в главата човек. Елин Пелин, Съч. IV, 120. Ако дядо Слави беше луд, Рачо беше напълно нормален човек. Й. Йовков, ПК, 31.

3. Като същ. нормален м., нормална ж., нормални мн. Душевно, психически здрав човек. Но ненормалността на Нитче е потребна на известни хора, подплашени от неговите идеи, развалящи тяхното равновесие .. С какво смущава нормалните ненормалният Нитче? П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 18.

◊ Нормална (неутрална) сол. Хим. Сол, получена при пълна неутрализация на киселина с основа. Нормални соли са тези, чиято молекула е съставена само от метал и киселинен остатък .. Всички киселини образуват нормални соли. Хим. IХ кл, 1958, 133.

— От лат. normalis 'правилен' през фр. normal или рус. нормальный.

НОРМА̀ЛЕН², -лна, -лно, мн. -лни, прил. Мат. Който се отнася до нормала, който е свързан с нормала.