НОРМАЛИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМАЛИЗА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Възвръщане на нещо към нормалното, обичайното, естественото му състояние; нормализиране.

2. Установяване, изработване и въвеждане на задължителни единни норми и изисквания в някаква област; стандартизация.

3. Езикозн. Редактиране, привеждане на стари, диалектни и др. текстове в съответствие с книжовноезиковата норма; нормализиране.

4. Преминаване на фабрики, предприятия и под. от многотипно към еднотипно производство.

5. Техн. Топлинна обработка на нисковъглеродни или нискосплавни стомани и чугун, които се нагряват до определена температура и се охлаждат при обикновен въздух, за повишаване якостта, пластичността и жилавостта им; нормализиране. Ако след отгряването охлаждането се извършва на въздуха, обработката се нарича нормализация. Тя се прилага за отстраняване на напреженията при стоманата и чугуна. Н. Николов, М, 154-155.

— От лат. normalis 'правилен' през фр. normalisation или рус. нормализация.