НОРМАНДЦИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМА̀НДЦИ мн., ед. (рядко) норма̀ндец м. 1. Само мн. Жителите, населението на северозападната френска провинция Нормандия. В Париж, от 1206, сичките студенти са били разделени на четири народности: англонемците, пикардите, нормандците и французите. Д. Войников, У, 1871, бр. 12, 182. // Ед. и мн. Мъж, който е роден или живее в Нормандия.

2. Само мн. Смесена народност от скандинавски и френски племена, които населявали Нормандия и през 1066 г. завладели Англия. Нормандский княз Вилхелм, наименований Копиевладелец, облада Англия с нормандците си. Ив. Богоров, ВКГ (превод), 97. // Ед. и мн. Мъж от тази народност.