НОРМАНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМА̀НИ мн., ед. (рядко) норма̀н м. 1. Само мн. Северногермански, скандинавски племена, които през времето от VIII до IХ век извършват набези, грабителски походи и се настаняват в Англия, Шотландия, Ирландия и в много части на континентална Европа; викинги, варяги. Географските сведения в разглеждания летопис, отнасящи се за далечни страни, са заимствувани от гръцки съчинения, както и от разказите на норманите. А. Бешков и др., ИГ, 31. През средата на ХI в. византийското правителство заселило голям брой печенеги в Западна България.. Наред с това множество пакости на българското население направили и нашествията на норманите от Южна Италия и Сицилия. Ист. Х и ХI кл, 58. Руските славяне биле мирен и трудолюбив народ, следователно техните вой?ствени съседи, т.е. варягите или норманите, са постарале да ги покорят. Знан., 1875, бр. 8, 127.

2. Ед. и мн. Отделен представител, мъж от тези племена. По време на плаване по северното крайбрежие на залива Брайди фиорд, един от първите откриватели на Исландия — норманът Флоке Вилгердсон, решил да слезе на брега, за да огледа възможно ли е да пътуват по-нататък. С. Кюпрюбашиев, И, 43.