НОРМАТИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМАТЍВ м. Спец. Предварително установени и научно обосновани изисквания за извършването на определена дейност или за количеството произвеждани или изразходвани материали или средства за направата на отделен продукт. Съгласно нормативите, ябълковите пресовки, които се използуват за производството на пектин, трябва да съдържат до минимум 7% пектин. М. Киров, ТК, 171. Площта бе засята с царевица, там нормативите са други и загубите възлизаха на шест милиона. Ст. Поптонев, НСС, 192. Производството на консерви от плодове и зеленчуци, а така също и на сокове ще нарасне много. Но за да се намалят загубите от разваляне, е необходимо да се изработят по-ефикасни нормативи за стерилизация. ВН, 1959, бр. 2441, 2. На много обекти дървеният материал достигна 2-3 пъти по-голяма обръщаемост от тая по нормативите. СП, 1958, бр. 150, 3.

— Рус. норматив.