НОРМАТИВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМАТЍВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който установява или налага определени норми, правила, изисквания. В нормативните таблици се нанасят резултатите от проведените хронометражни наблюдения. Д. Лалев и др., НМП, 361.

2. Който е установен според някакъв норматив или се прилага като норматив. При хлъзгав път мотоциклетистът трябва да се осигурява с по-голяма дистанция предвид удължения спирачен път. Новият правилник в това отношение не определя нормативни разстояния, а предоставя въпроса за решаване на водачите. Гр. Тимчев и др., УВМ, 257. В повечето от предприятията вече са ремонтирани помещенията,.., осигурени са нормативни количества суро‑

вини, материали и топливо, предвидени за зимна обстановка и пр. ВН, 1963, бр. 3799, 2.

◊ Нормативен акт. Юрид. Акт на компетентен орган на държавната власт, с който се установяват правови норми. До новия закон за борба против детската престъпност у нас липсваше нормативен акт, който да урежда цялостно мероприятията по предотвратяване на правонарушенията и престъпленията, извършени от непълнолетни. ВН, 1958, бр. 2023, 2. Нормативна граматика. Езикозн. Граматика, която определя правилните и предпочитаните от гледна точка на книжовноезиковата норма форми на думите и синтактични модели. Нормативна естетика. Лит. Изк. Естетика, която изгражда теоретическата си система върху строго канонизирани позиции, норми, правила, често превръщани в шаблон. В началото на своята критическа дейност д-р Кръстев едва ли бе размислювал върху избора на една метода. В Лайпциг,.. дето бе претърпял първото влияние на нормативната естетика,.., той не би имал възможност да добие тясно съприкосновение с литературната критика. Худ., 1909, кн. 4 и 5, 21.