НОРМАТИВИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМАТИВЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спец. 1. Направление в теорията на правото, главно през първата половина на ХХ в., според което задачите на правната наука се свеждат до описание и логическа систематизация на действуващите правни норми, обявява се за излишна социалната оценка и обяснение на правото и се отрича необходимостта от изучаване на социалните фактори, които влияят върху законодателя, правосъдието и правното поведение на хората.

2. Течение, направление във философията, социологията, етиката или естетиката, което отрича необходимостта от научно познание на закономерностите в обществените явления и му противопоставя определена система от отвлечени, откъснати от живота правила и норми.

— Нем. Normativismus, рус. нормативизм.