НОРМАТИВНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМАТЍВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от нормативен. Известно е, че понякога творците най-трудно са били приемани и признавани от онези, които са свикнали да се движат в сферата на една строго установена нормативност. Е. Каранфилов, Б III, 278-279. Нормативност на произношението. Езикова нормативност.