НОРМЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀РМЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до норма, който е свързан с някаква норма. Нормените якости, изчислени по формула .., се намаляват с 15% при всички земновлажни циментни разтвори. Ив. Бончев, ЗК, 86. Ще икономисаме горивни материали и ще увеличим нормения пробег на автомобилните гуми. РД, 1961, бр. 69, 2.