НОРМИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от нормирам и от нормирам се. Нисичък съдебен чиновник донесе съобщение на Паликрушева да се яви в жилищния съд по нормиране наемите на квартирантите ѝ. Н. Каралиева, Н, 113. Техническо нормиране. Нормиране на труда.

◊ Нормиране на цени. Спец. Административен акт, с който се определят границите на цената, по която може да се купува или продава стока, или се фиксира направо размерът на тази цена.