НОРМИРОВЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НОРМИРО̀ВЧИК, мн. -ци, м. Нежел. Нормировач. — Чух, че братът на Фердина .. е нормировчик в една от мините в Мадан,

макар да е завършил лесовъдство. Н. Стефанова, РП, 127. След Белев влезе Георги Плевенски — .., Борис Фердов и нормировчикът Светозаров. Д. Кисьов, Щ, 317. — Скачай, Гоче! — извика му първият вестител, нормировчикът от завода Гунчо Бърдука. Тонич, ГЗМ, 13.

— Рус. нормировчик.