НОС —Речник на българския език — алтернативна версия

НОС¹, носъ̀т, носа̀, мн. носовѐ, след числ. но̀са, м. 1. Орган на обонянието, който се намира на лицето, над устата у човека и на муцуната у животните. В свободната си ръка Соколов държеше стръкче люляк, поднасяше го от време на време под носа. Н. Попфилипов, РЛ, 144. Срещу него седеше някакво момиче с изпъкнали скули и чип нос. Д. Димов, Т, 36. Мечката завря нос в тях и се опита да подуши миризмата на животното, което бе минало тая сутрин, но миризмата се губеше. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Първият бивол наклони огромната си глава над неподвижното момиче .. и пак си вдигна влажния нос. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 200-201. Ето ти старата домакиня, баба, изтъркули питата из огнището .. и я сложи на софрата,.. А питата мирише, мирише на хубаво, като да се е пекла не за устата, а за носа. Ил. Блъсков, С, 5. Остър нос. Гърбав нос. Вирнат нос. Дълъг нос.

2. Прен. Предната, заострена или издължена част на плавателен съд (кораб, лодка и под.) или на самолет, ракета и др. С тия чародейски думи хитрият старец ни поведе към брега, при ладията си .. Ние се нагуркахме в нея, старецът седна на носа да гребе. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 180. Моряците се втурнаха да снемат офицерския сенник на носа, друга група започнаха да привързват спасителните лодки и подвижните предмети на палубата. Д. Добревски, БКН, 20-21. Линията на хоризонта е в едно и също положение с носа на самолета. А. Станоев, П, 108-109. Всичко е готово за изстрелване на ракетата, изправила нос към небето. ВН, 1958, бр. 2187, 4.

3. Прен. Предната заострена част на обувка, чехъл, ботуш, цървул и под. Той [постовият полицай] ме забеляза и ме проследи с поглед, отдалеч, като прибра към себе си пушката, която държеше за цевта, опрял приклада върху носа на ботуша си. К. Георгиев, ВБ, 44. Темир се простря цял на земята и му цалува̀ носовете на цървулите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 132. Обувките се характеризират с опростена конструкция — закръглени или четвъртити носове, широки и изправени токове. ЖД, 1968, кн. 3, 21. — Нашият селянин още дири калеври, папуци, еминии .. с вирнати като на цървул носове. Ст. Чилингиров, ХНН, 35.

4. Прен. Геогр. Част от суша, която под остър ъгъл се вдава навътре във воден басейн (море, океан, езеро, река). Брегът на север .. се изкроява в морето и свършва с шумест нос, дето в зеленината се гуши, невиден оттук, разкошният Евксиноград. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 189. Лодката плуваше покрай скалисти мраморни брегове, обрасли с борове и смокини, а след това заобиколи един нос и влезе в заливчето на Лимен. Д. Димов, Т, 482. Френско-испанската флота била нападната от адмирал Нелсон при нос Трафалгар. Ист. Х кл, 34. България, която европейците наричат Македонска, има за главен град Серес. Тя достига до залива Контеса и до Атонския нос. НБ, 1876, бр. 6, 23.

◊ Гръцки нос. Човешки нос, образуващ права линия с челото, без характерната вдлъбнатина помежду им. Момиченцето със сладките трапчинки на бузите,.., с чудното носле (сега то беше се оформило в гръцки нос, в чийто израз имаше нещо аристократично и сладострастно) .. се хващаше в белия колан на батко с възхитени и щастливи очи. Ем. Станев, ИК III и IV, 290. Овчи нос. Название на няколко вида ядивни гъби със сив, червеникав до шоколадов цвят и фуниевидно тяло, срещащи се предимно в иглолистните гори. Децата скитаха из гората .. И носеха кошници гъби, та варяхме чорба от сърнени рогачки, овчи нос и масловки. А. Дончев, ВР, 234. Орлов нос. Човешки нос, наподобяващ клюн на орел. Характерната разрязана по средата брадичка, тънкият орлов нос, хубаво очертаните устни.. — всичко това придаваше красив, мъжествен израз на неговото лице. Ем. Манов, ДСР, 374. Римски нос. Човешки нос, който е дълъг, тесен и леко изгърбен в горната си част. "Ти не си грозна — рекох, — но не си и нищо особено. Челото ти е открито и ведро, само че съвсем не е високо. Носът ти е правилен, римски нос, каквито ги има колкото щеш тук." Б. Райнов, ДВ, 16. И сега той си беше същият, какъвто беше някога,.. Същите студени, втренчени очи,.., същият класически римски нос. М. Марчевски, П, 175.

> Бия (удрям / ударя) <в> носа. Разг. За миризма, аромат — много силно мириша, бивам силно усещан. Като никога, той беше полял върху косата си някакъв одеколон, чиято миризма биеше в носа от петдесет крачки. Д. Калфов, Избр. разк., 210. Ето и сега тя усещаше, а може би така ѝ се струваше, че я удря в носа миризма на мокър кожух, на мокри опинци. Д. Талев, ПК, 267. Бутам си (бутвам си / бутна си, бъркам си,

вра си, въвирам си / въвра си, завирам си / завра си, муша си, мушвам си / мушна си, мушкам си, навирам си / навра си, пъхам си, пъхвам си / пъхна си, тикам си, тиквам си / тикна си, увирам си / увра си) носа някъде. Разг. Меся се там, където не трябва, нито е желано, или проявявам някакъв неоправдан, ненужен интерес към нещо. — Вие не виждате, но аз съм ги виждал, и такива като вас съм ги виждал неведнъж, дето много знаят и си бутат носа навсякъде... Б. Райнов, ДВ, 164. — Ако се съберем всички и поведем народа, и вътрешно ще сме силни, и външно ще ни уважават, и няма много-много да си завират носа в нашите работи. В. Геновска, СГ, 257. От Херодота насам се наплодиха хиляди учени мъже, които изследват дервишите,.., бъркат си носа дори в египетските мистерии, ала досега нито един от тия препочтени господа не се е занимал с мистерията на своето собствено всекидневие. Св. Минков, РТК, 186. Бъркам си (чопля си) носа. Разг. Неодобр. Нищо не върша, бездействувам. — Седите вие на меки възглавници в профсъюза и си чоплите носа! — изрева един работник от първия ред. — Колко пъти писахме, казвахме и настоявахме: елате бе, хора, да ни видите хала! Бр. Йосифова, БЧМ, 80. Вадя (изваждам / извадя, изкарвам / изкарам) от (из, през) носа на някого нещо. Разг. 1. Причинявам на някого големи неприятности, накарвам го скъпо да заплати, да изстрада доброто, което съм му направил. — Рядко има добри и милозливи господаре. Повечето са лоши и немилостиви към своите ратае — гледат да ги одерат, гледат да им изкарат из носа парите, които им плащат. Т. Влайков, Съч. II, 91. 2. Отмъщавам си на някого за някаква неприятност, която ми е причинил. С цяло гърло съм зинал срещу двореца: "Бандера роса, Бандера роса!" .. После, в участъка, ми изкараха тая "Бандера роса" през носа. П. Вежинов, ВР, 181. — Изеднице, ще ме умориш! Не ме оставяш спокоен, поне един сън да изкарам. Хубаво да ме помниш, това дето ми го правиш, през носа ще ти го изкарам! К. Петканов, ОБ, 248. Вдигам / вдигна (вирвам / вирна, надигам / надигна) нос; вдигам си / вдигна си, (вирвам си / вирна си, навирвам си (навирям си) / навиря си) носа. Разг. Започвам да се държа надменно, високомерно; възгордявам се, надувам се. — Борка, я да отидем в Сливен на по-тихичко, че ми омръзна да се влача като пребито куче из тези пусти софийски улици. Всеки си вирнал носа, не те поглежда! К. Калчев, СТ, 132. "Излязохме на улицата, тръгнахме да се връщаме у дома. Той отново ме улови за ръка и просто навири нос — толкова беше горд, че върви по улицата с момиче като кукличка." П. Вежинов, Б, 61. Вирнат нос. Разг. Надменен, надут човек. Виря нос; виря си носа. Разг. Държа се надменно, високомерно; големея се, надувам се. — Приведен зет никога не може да разбере грижите около една къща като нашата, Методи! Затова той трябва разумно да мълчи и да не дава възможност на слугинята да вири нос! М. Грубешлиева, ПП, 241-242. Костадин се извръща нервно срещу Георги .. — Ралчо е другар с опит .. Ти недей го защитава, че и двамата си бяхте вирнали носовете. Ни партия, ни бригадир слушахте — засича го пак Георги. Ст. Даскалов, СЛ, 26. Висвам / висна като цифка на просешки нос. Диал. Грубо. Заседявам се на гости продължително време някъде или посещавам често някого, у когото не съм особено желан. Виси ми носа за нещо или за някъде. Разг. Много, силно желая нещо. Водя за носа някого. 1. Разг. Подчинил съм някого напълно на своята воля и го карам да върши послушно всичко, което желая; постъпвам с някого както желая. — Ти ме подведе да я назначим, а сега тя се опитва да ни води за носа. К. Калчев, ДНГ, 115. 2. Диал. Мамя, лъжа някого. Въвирам / въвра (завирам / завра, навирам / навра, тикам, тиквам / тикна) в носа на някого нещо. Разг. 1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. документ), като доказателство за правотата, истинността на нещо. — Тия хитреци ще скрият зърното, за показ ще оставят някоя и друга шепа. Толкоз, ще кажат, се е родило. А вземете ни душата, де! Така ще кажат! А ти им навирай книжките в носовете, ако си нямаш работа! А. Гуляшки, СВ, 168. 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав. 3. Настойчиво и досадно, непрекъснато напомням на някого за нещо. 4. Натяквам на някого за нещо. — С тоя Хекел излезе глупаво — .. — Знам аз кой е Хекел, нямаше защо да ми го завираш в носа... Младежът виновно мълчеше. П. Вежинов, ДБ, 24. Да го помиришеш, носа ти окапва; който го помирише, носа му окапва (пада). Разг. Много е лош, много е проклет. — Вестникар ли е — бягай! Който го помирише, носа му пада. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 125. Да няма нос, пасъл би трева. Диал. Ирон. Много е тъп, глупав. Държа тамяна под носа си; нося си тамяна под носа; житото ми е под (на) носа. Диал. Много съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра. — Ти от лакомия дойде до този ред. Я се погледни какъв си одрънкан. Житото ти е на носа. Г. Краев, Ч, 119. Забивам / забия (забождам / забода, забучвам / забуча, заравям / заровя, заривам / зария) нос; забивам си / забия си носа в нещо или някъде. Разг. 1. Заглеждам се съсредоточено някъде, обикн. надолу. Докладчикът, непознат младеж,.. и вероятно късоглед, продължаваше да чете, забил носа си над изписаните листове. К. Калчев, ДНГ, 70. 2. Падам по лицето си върху нещо. — Кирчо, вържи си крачолите на голфа, пак ще се омотаеш и ще зариеш нос. В. Андре‑

ев, ПР, 89. Над реката — мостче малко. / А на мостчето — дете. / .. / Ха, ха, ха! Ще се подхлъзне / и надолу ще се плъзне, / ще забие нос в леда. М. Лъкатник, ВП, 20. Завирам се / завра се (навирам се / навра се) в (под) носа на някого. Разг. 1. Отивам много близо до някого, където може да бъда видян; натрапвам се на вниманието на някого. 2. Отивам, заставам много близо до някого, като с това му преча на работата. Моля те, не ми се завирай в носа, защото може да сгреша някоя буква. Затварям / затворя (затръшвам / затръшна, тръшвам / тръшна) вратата (вратите) под носа на някого. Разг. Рязко, грубо и категорично отказвам на някого да го приема, да го допусна някъде. Златан отишъл да се моли на Михо, а той му затворил вратата под носа като го нарекъл убиец. К. Петканов, БД, 211. Когато Ян Бибиян се намери пред тежката желязна врата, която с трясък се затвори под носа му, той разбра, че Мирилайлай отново го излъга. Елин Пелин, ЯБ, 112. Излиза ми / излезе ми из (през, от, на) носа нещо. Разг.; Излиза ми / излезе ми кисело из (през) носа нещо. Диал. Имам големи неприятности заради нещо, скъпо заплащам за нещо. Бабукчиев закъсняваше за обяд, връщаше се късно вечер, почивката във Варна му излезе през носа. Ст. Мокрев, ЗИ, 98. Отсега нататък Гюлчето не се бои. Кмет, поп — не бръсна вече аз — изригваше на залпове закани Гюлчето.. Мина онуй време вече. Трябва да им излезе из носа кисело онова, което са изсмукали из нашите кожи. Ц. Церковски, Съч. III, 223. Измъкват (вземат, грабват и под.) изпод носа ми някого или нещо. Разг. Неодобр. Измъкват, вземат, грабват някого или нещо в присъствието ми, обикн. без да разбера, да забележа или без да успея да науча нещо. — Нали по такава се беше занесъл в село Тополово, но се намесиха родителите ѝ, явиха се някакви сватове и избраницата се ожени за други. Колко тежко му беше, че отнеха красавицата изпод носа му! Б. Обретенов, С, 111. Имам <дълъг> нос. Разг. Ориентирам се лесно в обстановката и хората, преценявам правилно хората и нещата. — Да не излезе като другите — да се разходи, наяде и напие на наша сметка и после — прощавай! .. — Възможно е и това. Но не ми се вярва. Аз имам нос и подушвам надеждните. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 407. — С владиката ще уредим как да е. Той обича да си попийва,.. Но протосингелът има дълъг нос... знае той кой е Микеланджело и кой е оня горе. П. Незнакомов, СП, 43. Имам <остър> нос. Разг. Много добре мога да улавям някакви миризми. Вървиме с подофицера и наближаваме къшлата. Гъсти буки, нищо не се вижда, но аз имам остър нос — улавям, че мирише на пърлено. Н. Хайтов, ДР, 191. Кацнала ми е муха на носа. Диал. Случи ми се някаква неприятност. Клюмвам / клюмна (обесвам / обеся, провесвам / провеся, увесвам / увеся) нос; клюмва ми / клюмне ми (провисва ми / провисне ми, увисва ми / увисве ми) носа. Разг. Изпадам в отчаяние, изгубвам кураж; унивам. — Ако ние не можем да спасим България, никой вече няма да я спаси. Но е още рано да се отчайваме. Горе главата! Не прилича на вас, воина, да обесвате нос. Европа, ротмистър, няма да ни остави. Ем. Станев, ИК III и IV, 537. И тъй като родителите продължаваха да бъдат тъжни, най-после гостите запитаха: — Защо сте провесили носове? .. Не се ли радвате? — Не! — каза бащата. ВН, 1965, бр. 4229, 4. Лимон ли ти изстискаха на носа. Диал. Като възклицание за изразяване на негодувание от някого, който се сърди, без да му е причинена някаква неприятност. Навеждам / наведа носа някому. Разг. Накарвам някого да не се надува, да не е надменен. — Аз днес на градежа му наведох носа — да се дига пред мене — няма да го оставя! П. Тодоров, Събр. пр II, 15. На гърба си да падне, пак носа си ще разбие. Диал. За човек, на когото никак не му върви, който е без късмет. Надувам / надуя нос. Разг. Разсърдвам се, нацупвам се и съм готов да заплача. — Беше се намусила, надула нос, като камък мълчеше — проговаря ли камък, че и тя... Б. Несторов, АР, 275. Нажулвам (нажулям) / нажуля (натривам / натрия, натърквам / натъркам) носа някому. Разг. Грубо. 1. Заслужено наругавам, нахоквам някого за негова постъпка; много се скарвам някому. — Нажулих им носа за тяхното вагабонтско управление и избори. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 136. Откога Томов търсеше сгоден случай да му натърка носа на тоя главен редактор, който, щом го видеше, беше готов едва ли не да целува върха на обувката му. Ст. Поптонев, НСС, 134. 2. Заслужено наказвам някого за негова постъпка. — Но аз .. ще се заема с тоя Станкулов. Ще се обадя където трябва и хубавичко ще му постеля,.. И на него лично ще му натъркам носа, да ме помни. М. Марчевски, П, 282. Боляринът яростно затропа с крака. Откак Самуиловите войни му натриха носа, не смееше вече да си разпасва пояса — да не настъпят края му. А. Дончев, СВС, 580. Направям / направя <дълъг> нос някому. Разг. Обикн. св. Дразня някого, присмивам се някому като опирам до носа палеца на ръката си, а останалите пръсти разтварям на ветрило. След това той се метна на колата и направи нос на селяните, които се смееха. Й. Йовков, ВАХ, 64. На (през) нос, говоря, мънкам, пея. Разг. С носов изговор; носово (говоря). — Девет и половина! — съпротивяваше се Карначев. — Това време хич не е за гости, Доротея! — говори той на носа си, тъй като страда от полипи. Тонич, КСШ, 31. — От кое вино ще кажеш да сложим най-първен, протокелиоте? — говори слугата през нос. Ст.

Загорчинов, ДП, 365. Не виждам / видя по-далеч<е> от носа си. Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Нека ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите, ама за това се иска да ти работи пипето. А ти от носа си по-далече не виждаш. В. Нешков, Н, 156. — Ние се борим и за вас! .. Защото не виждате от носовете си по-далеч. Ние се борим против войната. П. Здравков, НД, 57. Не зная <още> да си обърша носа. Разг. Малък и глупав, неопитен съм. Не мога да си подам (покажа) носа навън (на улицата). Разг. Не мога да изляза вън от къщи. Янков попита дали ли са жертви. — А, имаме двама ранени.. Къщите ни пазят, но отпред е гола поляна, носа си не можеш да подадеш — отвърна четникът и поиска чаша вода. Ем. Станев, ИК III и IV, 444. Не си подавам / подам (показвам / покажа) носа някъде. Разг. Не отивам, не се явявам, не се вестявам някъде. Не си подавам / подам (показвам / покажа) носа навън (на улицата). Разг. Не излизам вън от къщи. Носа ми не се стига с <лайняна (говняна, посрана)> клечка. Вулг. Прекомерно съм се възгордял, надул, държа се прекомерно надуто, горделиво. Тия няколко години, прекарани в сравнителна свобода, повдигнаха личното му самочувствие, човешкото му достойнство. Ето защо той с право смяташе, че сега ще запуши устата на хлевоустите копривщенски псета, на хората от "голямото добрутро", чийто нос не се стигаше с клечка. Л. Стоянов, Б, 23-24. Оставам / остана с пръст в носа. Разг. Бивам излъган, измамен в очакванията си, надеждите си, обикн. да придобия, да получа нещо или да успея в нещо. Сега да река да им щипна [избягам], ще останат с пръст в носа. Всяко кьоше и зид на Видин зная. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 223. Плача ми е на (по) носа. Разг. Лесно, по най-дребен повод заплаквам; плачлив съм. Подавам / подам (показвам / покажа) нос; подавам си / подам си (показвам си / покажа си) носа. Разг. Отварям някъде вратата и се показвам малко. С изтръпнали пръсти отвалиха чувалите от вратцата, спогледнаха се, сякаш всеки подканяше другия да подаде нос първи, после по-големият се престраши и я открехна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 501-502. Под носа ми; под самия ми нос. Разг. 1. Съвсем близко, в непосредствена близост. Тая врата се отвори сега под носа на Добромира и Новака, като че ли блъсната от силна ръка и на прага се появи Райко. Ст. Загорчинов, ДП, 479. — За добитъка има говежди фелдшери. София ви е под носа, срамота и грехота е да го мъчите с разни бабешки дивотии. Г. Белев, ПЕМ, 109. 2. Неодобр. В мое присъствие, близо до мене, без да забележа или без да успея да направя нещо. — Десет села са дигнати на крак, отвсякъде делегати ще дойдат, а пратеника да им измъкнат под носа в последната минута! П. Здравков, НД, 190-191. Под носа на полицейското управление отвлякоха [конспираторите] подпоручик със секретни документи на щаба на войсковата част, която трябваше да извърши внезапна блокада в района. К. Георгиев, ВБ, 93. Под носа му порасло, в главата му не посеяно. Диал. Възмъжал, но още не поумнял. Под (на) носа си; под нос, говоря, приказвам и под. Разг. Съвсем тихо, едва чуто, неясно, неразбрано (говоря, приказвам и под.). Колачев сумтеше демонстративно, стъпваше нетърпеливо и ругаеше под носа си. Г. Караславов, ОХ IV, 241. С вирнат нос. Разг. Надменно, горделиво, надуто. Уж подочуе от приятели в града, че американците скоро щели да навлязат в България, чака с развълнувано сърце, поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня и отведнъж, сякаш се затегне отново. Кр. Григоров, И, 145. С клюмнал нос. Разг. Обезсърчен, отчаян, умърлушен. С носа си круши брули. Диал. Подигр. Много е високомерен, надут, горделив. Трия лук (сол) по (на) носа на някого. Диал. Натяквам някому за прехраната, която му давам. Удря ме / удари ме в носа. Разг. Усещам силна, обикн. неприятна миризма. Хващам / хвана бога (врага) за носа. Диал. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). — Трябахме ний да дръпнем патерицата веднъж — нали? Тогази ни коткахте! Сега хванахте бога за носа вече. Не ви се продумва! П. Тодоров, Събр. пр II, 421. Хващам / хвана за носа някого. Разг. Накарвам някого да изпълнява всичките ми желания без съпротива, доброволно; налагам своите желания на някого, командувам някого, както желая. Хем шугаво (шупливо), хем нос вири (навирило). Разг. За човек, който се е възгордял, държи се надменно, надуто, без да има основание, въпреки недостатъците си. Чуквам / чукна по носа някого. Разг. Засягам някого, като направо, открито му посочвам някаква грешка, изобличавам го. Похвалата на Янков бе нещо като потупване по гърба, едно машала, казано с цел да омаловажи заслугата му и същевременно да го чукне по носа с непознаване на самата програма и политика на партията. Ем. Станев, ИК I и II, 133.