НОСАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСА̀Ч м. 1. Човек, който носи, пренася нещо. Дякончетата със знамената тръгнаха напред, след тях носачите с ковчега, свещениците, близките, учениците с венците, цялото почерняло село. М. Яворски, ХСП, 91-92. Богдан стоеше скрит зад един трън на склона и наблюдаваше окол‑

ността,.. От време на време се задаваха откъм Топола носачите на вода и храна за жътварите. К. Петканов, Х, 171.

2. Работник, който се занимава с пренасяне, носене на чужди вещи, багаж и под. срещу заплащане. Докато двете младоженки се разговарят с Лора, Илия Белинов повика носач за куфарите ѝ, взема сам цигулката и повежда компанията към изхода. М. Кремен, РЯ, 388. Босоноги мургави носачи, прегънати под тежестта на сандъците, притичваха с треперещи колене по разлюляното мостче. П. Бобев, К, 103. Жени ся навождаха из носилата и бутаха носачите да вървят, да ги носят по-скоро. Б. Димитров, Я I (превод), 48.

3. Спец. Част от машина, съоръжение и под., на която е закрепена основна работеща част, конструкция и др. Кошът [на багера] е окачен на края на носачите и се поддържа от подемното въже. Д. Христов, СПМ, 51. Плъзгащите се лагери се състоят от лагерни черупки и носачи на лагера. Р. Ранков и др., М, 293. // Разг. При автомобилите — детайл, на който се окачват пружините или ресорите.

4. Остар. Превозно средство, използувано за пренасяне на стока, багаж и под. От няколко време насам във Франца има в употребене по полунощните вади кораби носачи, що вървят с па̀ра. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 22.