НОСАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСА̀ЧКА¹ ж. 1. Жена носач (в 1 и 2 знач.). В склада бяха наели носачки да пренареждат балите с тютюн.

2. Разг. Чанта или приспособление, съоръжение, в което се слагат, товарят стоки, продукти и под. Дойде Христо с носачката. Изсипаха кошници, напълниха я [с грозде]. К. Петканов, СВ, 182. Лена всяка сутрин слагаше в телената носачка някой и друг учебник и уж тръгваше към гимназията. Д. Бозаков, ДС, 83.

НОСА̀ЧКА² ж. Домашна птица, обикн. кокошка, която носи, снася яйца, която се отглежда само за снасяне на яйца. Тогава се върна да види кокошката, която още лежеше всред разсада. Беше една от добрите ѝ носачки, с изцапанобяла перушина, проскубана по гърдите и корема. Г. Мишев, М, 182. Те [патиците] бяха десетина едри, подбрани носачки със светлокафява перушина, лопатести крачка и широки, жълторозови човки. О. Василев, УП, 36. — Запрягай чифт волове и разкарвай по широките нивя и пилетата, и ярките, и носачките, ако трябва. Б. Обретенов, С, 79.