НОСЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀СЕНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от нося¹ и от нося се. Една петдесетгодишна май жена,.., облечена в морава тъкана шаечна рокля, но твърде изжулена от носене и с кръпки по лактите, шъташе пъргаво нещо там. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. Тук беше скрито оръжието ни — дървени пушки и саби, тук, легнали по корем и сближили глави, четяхме смачканите от дългото носене в пазвите романи за пирати и благородни разбойници. П. Незнакомов, МА, 103. Като се раздели с Росица, старши лейтенант Царски отиде да провери носенето на караулната служба през нощта. Кр. Кръстев, К, 175. Свързуват товари тежки и мъчни за носене и турат ги на рамената на человеците, а сами не щат нито с пръста си да ги поклатат. Н. Рилски, НЗ (превод), 48.

НО̀СЕНЕ² ср. Разг. Отгл. същ. от нося² и от нося се. Важен отличителен белег на птиците е тяхната голяма скорозрелост, изразяваща се в бърз растеж и ранно носене, и получаване на значително количество яйца и месо. Кр. Генджев и др., Ж, 80.