НОСЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЀНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал.

гальов. от носе; носленце. Тя е възниска жена с кръгло, пълно, румено лице, чипо носенце и съвършено къс врат. Д. Немиров, БЛ, 4. Богданчо, като беше си препекъл малкото носенце и белите странички срещу огъня, спеше си спокойно. Ил. Блъсков, ПБ III, 34. — Тя няма на образа си много цветило, но има едно лице, прясно като новооткъснат планински .. трендафил! Какви хубави и прелестни уста и какво мъничко и деликатно носенце! М. Балабанов, ДБ (превод), 87.