НОСЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀СЕР м. Диал. Ноздра. Грудка не сваляше поглед от него; в очите ѝ гореше студен огън,..; носерите ѝ мърдаха, разкопчаното елече високо се подигаше и разтваряше. Ил. Волен, БХ, 135. Като гледаше Кося през рамо, [Радка] крехко и възбудено се смееше. Очите ѝ бяха замъглени;.., а носерите ѝ неспокойно трепкаха. Ил. Волен, ДД, 123.

— Друга форма: ну̀сер.