НОСЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЀЦ, мн. няма, м. Диал. Умал. от нос; носле, носе. Той позна Маргарита;.., с шал преметнат над главата ѝ, оставяйки само част от лицето ѝ, дето се усмихват лъскави очи и изящен носец. Ив. Вазов, Съч. ХII, 192. — Ах, да знаеш, отче Григорие, ах да знаеш, какви мъки претеглих. Носецът ми отрязаха и двете ми ушенца отрязаха, само очичките ми оставиха да гледам как пропада България. А. Каралийчев, В, 151.