НОСИЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЍЛКА ж. Специално приспособление за носене, пренасяне на хора, главно болни или ранени, което обикн. представлява парче плат, закрепено на две успоредни дървени или метални дръжки. След дядо Пеньо на площада доведоха на носилка или в каруца деветдесетгодишната баба Рада и още няколко старци и старици, слепи и немощни. К. Ламбрев, СП, 77. Най-напред вървеше военен лекар в бяла престилка,.. Асистентите носеха чанти и една лека носилка. Й. Радичков, ГП, 41. Намериха набързо носилка, понеже до върха Голгота колесница не можеше да иде, и понесоха прекрасната Попея по каменливия хълм. Ив. Вазов, Съч. ХI, 59.