НОСИЛО —Речник на българския език — алтернативна версия
НОСЍЛО1, мн. -а̀, ср. Остар. и диал. 1. Носилка, в която носят мъртвец за погребение; ковчег, трон. Събраха се роднини и комшийки, накитиха мрътвеца с цвете, туриха го напокон в носило и занесоха го в черкова. Т. Влайков, Съч. II, 287. Ние бягаме от улицата, от нейната мизерна действителност и търсим в театъра успокоение,.., а нам ни изпречват убийства,.., носила̀ с мъртъвци и опела̀! Ив. Вазов, Съч. IХ, 24. Сред лято по двора около къщи складени снопи на купни чакат да се върхат; а отвъд на чардака се прострял на носило баща му, майка му си къса косата и нарежда. П. Тодоров, И I, 132. На погребението дойдоха само баби и роднини. Другите бяха на работа. Носилото се носеше от стари мъже. К. Петканов, БД, 225. Мария последва смъртното носило с дреха траурна, която ѝ беше взаела една селчанка. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 74.
2. Носилка. Улиците са там много тесни и в някои две коли не могат да се разминат (тогаз немало колесници като днешните; наместо тях служили тогаз носила̀ и малки колца). Н. Михайловски, РВИ (превод), 320. Дойде самси при адмирала, съдружен от голяма свита. Четирима мъже го носяха на паланкина (носило). П. Кисимов, ОА I (превод), 52.
3. Тарга. Тям [на градинарите] са нужни волове и коне, рало или плуг, мотики, лизгари, търнокопи, малки мотички за загърляне, лопати, носила (тарги). Г. С. Раковски, П I, 68.