НОСИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
НОСЍТЕЛ м. Книж. 1. Лице или група, общност от лица, която има, носи определени качества или е изразител, представител на определени възгледи, идеи, настроения и пр. За известно време беше забравен и сам Вазов, който се смяташе за носител на старомодното в литературата. СбЦГМГ, 126. Емануил Васкидович в 1815 г. открил в гр. Свищов училище, в което се учело на български и гръцки език. Завършилите това училище младежи станали носители на новобългарското образование. Ист. VII кл, 58. Носители на културата във Византия били не само духовниците, но и търговците и занаятчиите. Търговците трябвало да познават географията, стопанството, историята. Ист. VI кл, 31. Кръгът "Мисъл" е носител и разпространител на идеите и естетиката на символизма. // Лице, което носи, разпространява или прави да се появи, да възникне или да съществува нещо. Най-популярни станали бунтовните и революционни песни. Носители на тези песни били народните будители, хъшовете, революционерите от националноосвободителната епоха. Пеене VIII кл, 52. Това известие било съобщено на трима души,.., от които първите двама отишле заедно с бай Ивана до село Царцово, за да посрещнат носителите на свободата. З. Стоянов, ЗБВ III, 226.
2. Живо същество, което има в себе си, което носи, пренася, разпространява, обикн. някаква болест, зараза и под. Носители на вируса на опасна болест.
3. Лице или група, колектив от лица (спортен отбор, организация, хор и под.), който е награден, отличен с някакъв орден, купа, звание и под. Ако се даваше някой особен орден не за най-много уловена риба, а за най-много въдичарски приключения, сигурно въдичарят Мренкаров щеше да бъде постоянният му носител. Д. Калфов, КР, 88. В гимназията играех футбол и тимът ни беше носител на окръжната купа. П. Незнакомов, СНП, 41. Носител на високи държавни отличия. // Лице, което притежава титла, звание и под. Хубавец, ловък, умен, говорящ езика ѝ като грък, носител на високата титла княз и на надеждата да тури един ден корона на главата, той омая девойката. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 60.
4. Спец. Част, елемент от организма, който носи, притежава основните белези на друга по-голяма част или на целия организъм. Холандският биолог Йохансен се постара да внесе нещо по-определено за материалните частички, носители на наследствените признаци. Той ги нарече гени. Хр. Одисеев, ТН, 27. Отделните хромозоми — носители на наследствеността, показват неочаквано голяма индивидуалност. К, 1963, кн. 7, 36. Основните причини за анемии са: липсата на желязо .. и недостатъчното хранене с белтъци .. При втория случай е затруднено образуването на носителя на хемоглобина — глобина. ВН, 1960, бр. 2662, 4.
5. Спец. Предмет, вещество, елемент или част от дадено цяло, която носи, притежава основните белези, качества, свойства на цялото. Гебер възприел напълно учението на Аристотел за четирите основни елемента и за превръщането на телата едно в друго, като го видоизменил така: металите са образувани от живак, който е носител на металните им свойства, и сяра, която е носителка на горивните им свойства. Хим., 1950, 5. В 1851 година Архер заменя плочката с лента от прозрачно вещество, като носител на светлочувствителния слой. Вл. Харалампиев, ПСС, 125.
6. Остар. Носач. В това време като са окопали трите кръстове, пренесли са оттам тялото на един мъртвец на погребение. Патриархът заповядал на носителите да ся запрат. З. Петров и др., ЧБ (превод), 220.
7. Остар. Притежател, приносител. Сърбският тогавашен агентин в Букурещ .. снабди сичките апостоли със сърбски паспорти, в които са казваше, че носителите са сърбски поданици, пътуват из Турско по своята търговия. З. Стоянов, ЗБВ I, 277.
◊ Ракета носител. Ракета, която издига в космоса полезен товар, апарати, друга станция, спътник и под. На 15 октомври беше изстреляна успешно нова многостепенна ракета носител. РД, 1961, бр. 290, 1.