НОСИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЍТЕЛКА ж. Книж. 1. Жена, която има, носи определени качества. Ралица изпъква като типична носителка на националните добродетели на нашия народ. Лит. ХI кл, 47. // Жена, която носи, разпространява или прави да се появи, да възникне или да съществува нещо. // Жена или група, общност от лица, която е изразител, представител на определени възгледи, идеи, настроения и пр. Това предубеждение спрямо една част от българския народ — младата — която щеше да бъде носителка на съдбините му, проникваше и в духа на по-нататъшната деятелност на покойния княз Черкаски в България. Ив. Вазов, Съч. VII, 178.

2. Жена или група, организация, общност от лица, която е носител на някакво отличие, награда, звание и под. Фактически носителките на купата се класираха направо за полуфинала, където техен противник ще бъде югославският първенец. ВН, 1960, бр. 2659, 3.

3. Жена, която носи, пренася, разпространява, обикн. някаква болест, зараза и под. Носителка на вируса на спин.

4. Спец. Предмет, вещество, елемент или част от дадено цяло, която е носител, която носи основните белези, качества, свойства на цялото. Гебер възприел напълно учението на Аристотел за четирите основни елемента и за превръщането на телата ед‑

но в друго, като го видоизменил така: металите са образувани от живак, който е носител на металните им свойства, и сяра, която е носителка на горивните им свойства. Хим., 1950, 5.

5. Остар. Жена, която носи върху себе си или в себе си нещо; носителница.