НОСИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Облекло с определена кройка, украса, цвят, характерно за дадена народност, област, град и др. През това време влазят в полукръга българи и българки от разни краища на България: мизийци, тракийци, македонци, с най-хубавите си местни носии и се здрависват весело. Ив. Вазов, Съч. III, 241. Наконтени и наперени момичета и момчета с градски носии се разхождаха гордо, снизходително усмихнати. Г. Караславов, С, 75. — Хайде, тате, да идем и видим, / тамо има много кралски деца, / да видим каква носия носят, / та и аз такваз да си направя. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 88. Шопска носия. Женска носия.

2. Начин на обличане, характерен за дадена народност, област, град и др. Приетите ученици трябва да донесат със себе си най-малко по един кат здрави, чисти горни и по три ката долни дрехи, според местната носия. Бълг., 1902, бр. 524, 4.

3. Остар. и диал. Носене1. (Н. Геров, РБЯ).