НОСЛЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЛЀ, мн. -та, ср. Умал. от нос; малък нос. Минка закри лицето си с ръце, а той отново се намръщи и една малка, но остра бръчица се вряза над нослето му точно между веждите. И. Петров, МВ, 118. Двете ѝ по-малки деца, които преди малко бяха престанали да реват, а само подсмърчаха и триеха с ръкав нослетата си, отново се разреваха. Т. Харманджиев, КЕД, 71. Откъм вратата дъщерята на хазайката притихва, в тъмнината могат да се уловят очертанията на красивия профил с леко вирнато носле. Др. Асенов, ТКНП, 88. Ангорският котарак .. наблюдаваше със зажумели очи господаря си, мръщеше червеното си носле и от време на време потупваше сърдито с опашката си по килима. А. Гуляшки, Л, 143-144.