НОСЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСЛЀНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. гальов. от носле; малко носле. Момченцето стана, подсмъркна като изтри с ръкава на абичката мръсното си запечено носленце и сложи малката си суха ръчичка в коравата лапа на Казака. Г. Караславов, СИ, 152. Погледът на тия очи озарява с чудна благост .. това лице, това хубаво носленце, тия мънички, алени уста, тая мъничка брадичка. Елин Пелин, Съч. V, 90. Бебето, седеммесечно вече, с малко, чипо носленце и с тънки устица, загъгри нещо неразбрано, зарита силно с крачка̀. ВН, 1960, бр. 2664, 4. Ех, детенце, / с вирнато носленце, / .. / Я да те пипна; / че да те щипна — / да видиш тогаз / кой е дядо Мраз! Ем. Попдимитров, ПМ, 45.