НОСОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до нос (в 1 знач.); носен. Догде говореше това, той [Бекир] им върза [на дроплите] гагите така, щото остави само носовите им дупки отворени, да се не задушат, и извика: "Хайде, носете ги сега." Ц. Гинчев, ГК, 219-220.

2. Който се отнася до носа на плавателен съд, кораб и др. или се намира в тази част. По корабите наоколо се трупаха любопитно немци и разглеждаха малкия кораб с грациозно извит нос и две носови оръдия. Д. Добревски, БКН, 37. Скоростта на кацането на съвременните реактивни самолети надминава 220 км/час. Ето защо колесникът на реактивния самолет е с носово колело. Р. Радулов, ИГ, 85. Марсианецът хвана под ръка Поляков и Берданов и ги поведе. .. Те дойдоха в носовата част на ракетоплана и попаднаха в жилищното помещение. НТМ, 1961, кн. 10, 26.

3. За глас, говор, пеене и под. — който се получава при преминаване на издишната струя отчасти или изцяло през носната кухина, вследствие на което се получава особен, специфичен призвук. Повеселели в сините привечери, незабелязано изнасяхме вън машата, притискахме с нея носа си и като пристъпвахме тихо на прага, подвиквахме с гъгнив, носов глас: — Добър вечер, бай Марине! Ил. Волен, МДС, 106. Гласът му — пеещ, малко носов — прозвуча плачевно. М. Кремен, РЯ, 48. Само носовото пеене на попа и сребърният звън на кадилницата отекваха мрачно в тишината. Д. Димов, Т, 637. Звукът не бе постоянен, говорителят сякаш заекваше, после се появи втори глас, водеше се непостоянен диалог с равномерно заекване и носови интонации. Й. Радичков, БФ, 44. // Който става, осъществява се през носа. Вдишваше и издишваше само през носа си и в това носово дишане се усещаше закана. Й. Радичков, СР, 5.

◊ Носов звук; носова гласна. Езикозн. Носовка. Носовите звукове [в "Остромировото евангелие"] .. са употребляват повечето пъти правилно. СбС, 113.