НОСОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀СОВКА ж. 1. Езикозн. Название на всеки от двата гласни звука в старобългарския език (голяма носовка и малка носовка), които са били произнасяни с носов призвук. Този толкова полезен за нас учител развиваше по български език цели лекции за гласните и носовките: къде как се произнасят и къде отпадат. СбЦГМГ, 54. Старобългарските носовки са заменени навсякъде. РН, 1911, кн. 5-6, 131. През среднобългарския период на езика ни започва т. нар. смесване на носовките. // Разш. Гласна с носов призвук.

2. Име, название на писмения белег, буквата за всяка от двете носови гласни в старобългарския език.

◊ Голяма носовка. Езикозн. Гласен звук, който в старобългарския език се е произнасял приблизително като носова гласна о, както и съответният буквен знак ?; голям юс. В новобългарския език голямата носовка се изравнява по гласеж с гласна ъ. Малка носовка. Езикозн. Гласен звук, който в старобългарския език се е произнасял приблизително като носова гласна е, както и съответният буквен знак ; малък юс. Застъпник на малката носовка в съвременния български език е гласната е.