НОСОВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀СОВО нареч. 1. При изговор, пеене и под. — с носова отсянка, с носов призвук. Мандолината поде весел валс. Мъжки глас запя носово, като удължаваше просташки легатите. Ем. Станев, ИК I и II, 192. Акушерката, закрила носа и устата си с вълнен шал, говореше носово и неразбрано на Лиляна. В. Нешев, Н, 39. Характерни струни на виолата, чиито тонове ярко се отличават от тия на цигулката, са: първа (ла) струна — звучи малко носово и напрегнато — и четвърта (до) струна. Св. Четриков, ОУМ, 72.

2. За дишане — през носа. Пръчът дишаше носово, заканително. Й. Радичков, СР, 12.