НОСТАЛГИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСТАЛГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е породен, предизвикан от носталгия, който съдържа или изразява носталгия. В очите му все още се таеше предишната носталгична болка. Л. Стефанова, ВМД, 77. "Тук, в Ню Йорк, няма нито следа от тоя спокоен и пълен с първобитна красота живот — пишеше леля ми с носталгичен патос." Св. Минков, БФ, 19. Ако не можем да ги разберем [децата], поне да не ги окайваме и да не ги задължаваме с нашата отшумяла носталгична поезия. О. Василев, ЖБ, 29. ● Обр. Носталгичният глас на саксофона нажежаваше въздуха и свиваше в сладки спазми коленете. К. Константинов, ПЗ, 163-164. Напоследък добих навика да сядам привечер, на заник слънце .. и да се зазяпвам в планината..; белите облаци по върховете ѝ пламват в мек носталгичен пожар. Ем. Манов, ПС, 19.