НОСТАЛГИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОСТА̀ЛГИЯ, мн. няма, ж. Книж. Тъга, мъка, болка по родина, роден край или дом. Мъжете в бара са от славянски произход .. Не можах да разбера кога и защо бяха напуснали своята родина, но всички до един страдаха тежко от носталгия. П. Вежинов, ДМ, 86. Цялата повест ["Българи от старо време"] е проникната от обич към родината, от носталгия по нея. Лит. Х кл, 130. След напразни опити да се установи като учител в отечеството си .. и при постоянна носталгия, той [Бончев] прекарва до края на живота си в Москва като преподавател по гръцки език в една гимназия. М. Арнаудов, БКД, 223. // Обикн. с предл. към, за, по. Тъга, болка по нещо отминало. Внезапно Фани почувствува носталгия към безгрижния, приятен живот, който оставяше, но тази носталгия се удави веднага в радостта, че щеше да види Ередиа. Д. Димов, ОД, 169. — Не може да се живее само със спомените от миналото. Тази постоянна носталгия за младостта действува угнетяващо. К. Кюлюмов, ПШ, 14-15. Това не са спомени, разхубавени от носталгия за миналите дни. Тук времето отсъствува като категория, която определя нашето отношение към нещата. К. Константинов, П, 59. Обзе я носталгия към отлитащия блясък на юг. Между смокините и наровете на Тасос [Ирина] искаше да се върне в Чам Кория, а тук почваше да копнее за острова. Д. Димов, Т, 649.

— Лат. nostalgia.