НОСЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀СЯ¹, -иш, мин. св. но̀сѝх, несв., прех. 1. Имам, държа нещо или някого в ръце, на гръб, на рамо или по друг начин и се движа с него, та го премествам от едно място на друго. В това време вкъщи влезе Цвета.. В ръце носеше цял куп морави и бели перуники. Елин Пелин, Съч. III, 119. Додето си мисли така, пред него се изпречва един трегер с червена шапка и предлага да му носи дисагите. Ал. Константинов, БГ, 39. Полуголи мъже носеха на гръб чували с нещо тежко. Н. Райнов, КЦ, 96. Бачо Иван особено обичаше малките деца,.., носеше ги на ръце. П. Р. Славейков, Избр. пр, II, 40. Вземи толкова, колкото можеш да носиш. ● Обр. Сещаш, че ти е леко и весело на душата, и забележваш, че краката безсъзнателно те носат към дето си тръгнал. Т. Влайков, Д 1891, кн. 2, 74. На обед попитах прапрадядо: — Вярно ли е, че носиш на гърба си един цял век? И. Петров, ЛСГ, 48. // Доставям, набавям, занасям нещо някъде или на някого, като го държа в ръце, на гръб, на рамо или по друг начин. Той отвори кръчма. Момчето му носеше обяд и вечеря там. Елин Пелин, Съч. III, 100. Тя .. зе едни малко скъсани детински обуща и отиде на дюкяна при Колчо — нарече се, че му носи обущата да ги поправи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 231. Жените му точеха баници и баклави,.., а мъжете му носеха подаръци — броеници и цигарета. Чудомир, Избр. пр, 8. // Занимавам се с пренасяне на нещо срещу заплащане. — А какво работиш? — Отначало носих тухли. Сега чиракувам при един тенекеджия. М. Грубешлиева, ПП, 7.

2. Прех. и (рядко) непрех. За превозно средство или за товарно, ездитно животно — натоварен съм с нещо или с някого и го движа, придвижвам, премествам заедно със себе си

от едно място на друго, в някаква посока, обикн. с голяма скорост; возя, карам. Лодки и параходчета — сноват радостно по тихите светли вълни и носят посетители на крайбрежните красиви паланки и на трите знаменити островчета.., възпети от поетите. Ив. Вазов, ПЕМ, 91. Автобусът извива из улиците на крайните квартали, носи ни през смълчаните поля. Н. Фурнаджиев, МП, 92. Додето колата ни носи от летището към новата квартира, жена ми продължава да гледа през прозореца града, този път от близко разстояние. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 54. — Нали никога не си яздил магаре. Качи му се, то носи леко и не тръска. Елин Пелин, ЯБ, 18. Коня яхам — коня аджемия, / мома любя — лепа гиздосия.. / Кон ме носи в кърища безкрайни, / мома люби мен, бекяр незнайни. Ц. Церковски, Съч. I, 158.

3. Прен. За вода, водно течение, вятър и под. — влека, влача със себе си, с течението си, премествам нещо или някого от едно място на друго. Беше пак тиха есен,.. Марица носеше опадала шума към бреговете на Бяло море. А. Каралийчев, ТР, 79. Откъм бреговете на Африка пасатните ветрове носят леки, млечнобели пари. Св. Минков, ДА, 47. Тогава цъфти глогът и отдалече вятърът носи неговата гъста, сладка миризма. Ем. Станев, ЯГ, 80. Въздухът действува върху някои скали химически, а също и силните ветрове, които носят песъчинки, упражняват мощно рушително действие. Хим. V кл, 49. Лей се, ручей, и носи / бистри си вълни, / с ромона си пригласи / на мойте песни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 18. ● Обр. Отиват: вечно зло ги носи / към ниви глухо опустели. П. К. Яворов, А, 47.

4. Държа, крепя, поддържам нещо (някакъв товар, конструкция и под.) в състояние на покой, без движение, придвижване. Тези греди носят цялата кострукция.

5. Имам на разположение, държа нещо у себе си в даден момент или обикновено, винаги, постоянно. Тъй като розовото масло, което носеше бай Ганьо, беше доста ценен предмет, аз му препоръчах да го предаде за съхранение на касата. Ал. Константинов, БГ, 7. Той видя, че възрастната госпожа разгъна книгата с кафява подвързия, която носеше, и се зачете. Ив. Вазов, Съч. ХII, 175. Самата турска власт .. е насърчавала самозащитата, позволявала е при това на християнското население да носи оръжие. Б. Пенев, НБВ, 38. Аз трябва да си вървя, доде е раншко. И времето е лошо. Пък пари нося. Елин Пелин, Съч. II, 163. От оковите, които е носил, бяха му оставили само една халка на левия крак. К. Величков, ПССъч. I, 69. Носиш ли си паспорта? △ Трябва да си носиш топли дрехи и храна, защото ще пътуваме дълго.

6. Облечен съм, обут съм с нещо, имам върху себе си нещо за облекло, украса и под. в даден момент или често, обикновено. Младият учител беше много наконтен днес: облякъл си беше съвсем нови дрехи, носеше жълти пантофи и сламена шапка. Й. Йовков, Ж 1945, 151. Този французин, когото ние нарекохме бай Пенчо, понеже носеше калпак и поприличваше на нашенски еснафлия, — се постара да ни настани на най-доброто място. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Княгинята заповяда да я облекат в същото скъпо облекло, което беше носила за първи път в деня на Богородица. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. // Обикновено се обличам, обувам с нещо, ходя облечен или обут с нещо или имам върху себе си нещо като облекло или за украса, което е типично, характерно за начина ми на обличане или за начина на обличане на група хора, в определена област или през определено време. Застанал прав на каменната софа .. стоеше възстар човек, по ръкави, с кафяви шаячни панталони, каквито носят котленците. Й. Йовков, ЧКГ, 55. Бръкнаха и в обувките ѝ, жълти, с широки копринени панделки — сега не носят вече такива, но тогава бяха на мода. Ст. Даскалов, БМ, 44. По селата невестите носеха сребърни пари на косите. Косите им приличаха на луспени риби опашки. А. Каралийчев, ПГ, 213. // Имам, присъщ ми е размер, номер (на облекло, обувки). Той носи 45 номер обуща и само по поръчка му ги правят. В. Бончева, АП, 63.

7. Имам, притежавам или поддържам нещо на себе си като част от външния си вид. Повече от хората бяха млади, но носеха бради, та имаше нещо комитско в лицата им. Й. Радичков, СР, 27. Косите си бе боядисала бакъреночервени и ги носеше небрежно накъдрени и пуснати на гърба. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Много години вече той носи мустаци и малка брадичка.

8. Имам нещо на, върху себе си, обикн. като белег, отличителна черта. Това писмо.., което е писано от Драсов, носи печата на Централния комитет, има характер на пълномощно. Ив. Унджиев, ВЛ, 240. Днес тази постройка още съществува и носи същия номер, само че партерът сега е превърнат на магазин. М. Кремен, РЯ, 612.

9. Прен. За човек — имам върху себе си, притежавам някаква физическа черта, белег, с който се отличавам. — Всеки от нас е държал меч .. и носи по някоя рана на снагата си. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 17. Колкото беше хубава и прилична, толкова беше тя разумна и паметна. На майка си беше също. Е, зер, не току-тъй тя носеше майчините си очи и майчината си лика! Т. Влайков, РП I, 43. Нека носим йоще срама по челото, / синила от бича, следи от теглото. Ив. Вазов, Съч. I, 202.

10. Прен. Имам, притежавам или съдържам в себе си нещо като отличителна черта, ха‑

рактерна особеност, качество или същност, отличавам се, характеризирам се с нещо. Стройни като буките, които кичат плещите ѝ, яки като гранита на скалите ѝ, те носеха души чисти като кристала на изворите. К. Величков, ПССъч. I, 117. Не искам да се връща миналото, ала не мога да забравя и добродетелите, които е носила майка ни, които е искала да ни предаде и не е успяла да ни ги предаде. К. Калчев, ПИЖ, 182. Когато се говори за музикалното оформяне на спектаклите на театър "Моссовет", трябва с цялата категоричност да се каже, че то е органически свързано с представяното драматическо произведение, а не носи белезите само на музикален съпровод. Т, 1954, кн. 1, 51. Пиесата [драмата на Хофманстал "Богиня"] носи отчасти символически характер и е написана твърде ярко. Т, 1928, бр. 121, 3. Прекрасно обобщение на тези качества представлява стихотворението "Сън", което носи белега на нещо дълбоко почувствувано и много лично. ЛФ, 1956, бр. 8, 2.

11. Прен. Имам, пазя, тая в себе си (някаква мисъл, чувство, желание, идея, образ и под.). Тъжните му народни песни се сливаха тогава с потая на нощта и будеха чрез него в душите на всички граждани меланхолията на една скръб, която всеки носеше в себе си, но не всеки чувствуваше ясно и отчетливо. Ст. Чилингиров, ХНН, 75. — Бог е навсякъде и всеки го носи в душата си. И когато вършиш добро, значи, изпълняваш неговите мъдри заповеди. Д. Ангелов, ЖС, 30. Рядко ще има тракиец, който да не носи една рана в душата си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 82. Отсега нататък той щеше да я [родината] носи само в сърцето си. П. Вежинов, ДБ, 71-72. Темата [в трилогията] не е нова в творчеството му, Талев я носи през целия си писателски път. Лит. ХI кл, 335.

12. В съчет. със същ. име, прозвище, заглавие и под. — именувам се, наричам се, титулувам се, озаглавен съм. Страхотна драма се разиграла в едно от езерата на отвъдната страна на Манчо и от тая драма върхът носи името си. Н. Попфилипов, РЛ, 49. Петър носеше името на жена си Суса Тинина. Беше кротък човек. Й. Радичков, СР, 117. Ще бъде напъло справедливо да го провъзглася за пръв придворен музикант. И аз пак подчертавам, че той ще носи с достойнство това звание. Г. Караславов, Избр. съч. V, 278.

13. Прех. и непрех. Разг. За жена или женско животно — развива се плод в утробата ми, в състояние на бременност съм. Тя носеше тогава своето първо дете .. и почти до раждането работеше във военния завод. РД, 1950, бр. 159, 4. Когато раждането закъснее, "тежката" носи зоб на жребец, да не би да го е видяла кога е възсядал кобила, понеже кобилата носи 12 месеца и 3 дни. Ив. Хаджийски, БДНН I, 142. Жената носи девет месеца.

14. Прен. Разг. Изпълнявам, извършвам определена работа, която се изисква от служебното ми положение, или някакви задължения, функции, които съм поел. — Нали сме кумове. Елате и вие, Неделчев. И добави шеговито. — Всъщност вие май можете да носите кумството общо. Вл. Полянов, БВП, 110. От толкова дълги години те и до днес носят акуратно службата си, за да не могат актьорите при театъра никога да ги забравят. Ив. Димов, АИДЖ, 105. Стрина Венковица без мъка носеше товара на домашните работи и грижите за всичко вкъщи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 271.

15. Прен. Книж. Ставам причина да възникне, да се появи, да съществува (някакво състояние или чувство — надежда, радост, мъка, страдание и под.); предизвиквам, причинявам, пораждам. Тръгна пак между народа със своите жизнерадостни песни, които носеха надежди. Елин Пелин, Съч. IV, 99. — От онзи ден, Теофиле, кога те поруган изгониха от Преслав псетата на патриарх Дамияна — и с камъни те биха, за да не носиш смут, — пред мене светна горестната орис на царството. Н. Райнов, ВДБ, 86. — А знаеш ли ти,.., че парите са най-големият душманин на човека? Те носят кавгите, те носят завистта, омразата, гордостта и престъплението! Д. Немиров, Б, 94. За какъв дявол ще му е тая земя, когато няма да му носи никаква радост. А. Гуляшки, СВ, 305. Другият пътник, който досега не беше проговорил ни дума, нито пък беше погледнал към оръжието си, изведнъж разбра, че това движение носи смърт. A. Дончев, СВС I, 9.

16. Прен. За предприятие, заведение, сделка, финансова операция и под. — давам, осигурявам, донасям (доход, печалба и под.). Беров знаеше, че старият не разчита на железарската фабрика, която не му носеше особени приходи. Д. Кисьов, Щ, 14. Той беше свикнал със службата си и с доходите, които му носеше, като с нещо неразделно от самия него. М. Марчевски, МП, 50. Кръстевица .. малко мислеше за родителите на Тъкачев. Те, съобразяваше тя, може и да се нацупят малко, дето не си е взел учителка, та и тя да му носи по една заплата. Г. Караславов, ОХ I, 205. Мен занаята ми върви добре, носи ми. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 252. Неуспешните войни не носят вече военна плячка. Ив. Унджиев, ВЛ, 10.

17. Прен. В съчет. със същ. като вина, отговорност, риск и под. Поемам върху себе си, изпитвам, търпя, понасям означеното със съществителното състояние или последствие, въздействие, влияние. Апостолът борави съзнателно със заблуждаващи полуистини, като извежда на преден план безименната .. и неуловима селска маса, която

не може да носи политическа отговорност в пълна мяра. Ив. Унджиев, ВЛ, 351. Като член на Главния щаб, Тошев беше от хората, които носеха много от рисковете на нелегалната работа. П. Илиев, ЛВ, 234. Никога не се отчаях. С покорност нося теглото си. Елин Пелин, Съч. II, 177.

18. Непрех. и прех. Разг. Самост., с пряко доп. или с предл. на. Проявявам сила и издръжливост, устоявам, издържам, изтрайвам физически или психически на трудности, неблагоприятни въздействия, влияния и под. Влахов никога не пиеше на един дъх и носеше на пиене, но тоя път се случи наопаки — ливна коняка в устата си .. и скоро забрави, че трябва да е внимателен. А. Наковски, БС, 85-86. — Мъжът ѝ по-носи. Когато го хапе нещо по душата, когато го хапе и по снагата... Жената... жената е друго. Ст. Чилингиров, ПЖ, 120. — Аа, така значи! Затова не сте удържали обещанието си, защото смятате, че държавата е богата, че тя носи. ВН, 1960, бр. 2805, 4. — Горката невеста, какво ѝ било писано! Как ли носи, как ли трае! Елин Пелин, Съч. III, 21.

19. Прен. Съобщавам, разпространявам, предавам някому или някъде (вест, новина, мълва, слух, поздрав и под.). Харитина сама не знае каква вест носи на леля си: радостна или скръбна. А. Каменова, ХГ, 173. Трифон не четеше вестници, но той се отбиваше понякога в кръчмата, слушаше разговорите за войната и за сраженията, а и на воденицата .. мливарите носеха различни новини. Г. Караславов, ОХ II, 128. — Бай Стефане, аз ти нося поздрав, така както ми е казан: добрият кирос поздравява верния Стефан до деветдесет и девет години! Й. Вълчев, СКН, 28. — Когато се връщаш от сладкия кладенец, ще те пресрещна и ще ти напия водата. А сега носи много здраве на изкуфелия дъртак! К. Петканов, ДЧ, 62. ● За писмо, телеграма и под. Телеграмата хвърчеше от ръце на ръце: всякой искаше със собствените си очи да види латинските букви, които носеха тая радостна новина за победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 95. // Разг. Неодобр. Тайно, скришом съобщавам, предавам някому нещо, някакво сведение за някой друг; занасям. Съседите почнаха да .. се въздържат от всякакви коментари пред него. Уверени бяха, че той носи всичко на "ония". И. Петров, МВ, 20. Но дали още не приказваха за тях, дали не ги разнасяха из селото? Кина нищо не ѝ носеше вече. Г. Караславов, Тат., 218.

20. Диал. Неодобр. С крат. лич. местоим. във вин.Говоря за някого, обсъждам публично, пред мнозина действията, постъпките на някого, обикн. с цел да го злепоставя; одумвам, разнасям. — Кога погледнах по-съсредоточено, какво да видя... балдъзата! Моята върла шпионка, която често ме е следяла и носила на кака си. Г. Краев, ЛСП, 9. — Никакво връщане! Ще се върнеш да кукуваш сам! Да ме носят злите езици до село, че не мога да гледам баща си. Н. Хайтов, ДР, 57. нося се страд. От землянките войниците вземаха само това, което можеше да се носи. Й. Йовков, Разк. I, 68. И сега като регент, както някога като професор, той беше облечен в червена атлазена, обшита със златни нишки и сърма антерия и дълго чохено джубе, каквито се носеха на родния му остров. Ст. Дичев, ЗС I, 282. Тогава беше патриотическо да се носят гръмки прякори. Ив. Вазов, Съч. VI, 5.

НО̀СЯ СЕ несв., непрех. 1. Движа се, придвижвам се, обикн. много бързо. Владимир се носеше сам към баскета: една крачка, две... Третата го отведе под самия кош — не му оставаше друго, освен да пусне топката в обръча. А. Мандаджиев, ОШ, 68. Яхтата се носеше по морето като малък плаващ дворец. М. Марчевски, ОТ, 26. Отделните хребети се разделят помежду си от дълбоки лъкатушни дефилета, по дъното на които се носят разпенени реки. Л. Мелнишки, К, 12.

2. За мелодия, звуци, песен и под. — разнасям се, разпространявам се и се чувам. Към стобора се чуваха разговори на ранени,.., а нейде отблизо .. се носеха звуци от хармоника. Д. Немиров, Д, 7-8. Той подхвана и с все сила запя песента на заточениците, която неведнъж бях чувал да се носи глухо и беззвучно из челните подземия на Диарбекирската крепост. Ст. Дичев, Р, 155. // За миризма, дъх, полъх и под. — разнасям се, разпространявам се из въздуха и се долавям, усещам се. Пред къщата се намираше кичеста градина, в която се издигаха два кипариса, високи, заострени като черни копия, носеше се миризмата на мушкато и нацъфтели зюмбюли. Д. Спространов, С, 101. По полиците между саханите стояха зрели дюли и дъхът им се носеше тънък и нежен из въздуха на стаята. П. Константинов, ПИГ, 196-197. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгени се потърси от погнуса. Д. Ангелов, ЖС, 514.

3. Прен. За мисъл, идея и под. — минавам, преминавам бързо и обикн. хаотично в съзнанието на някого. Анастаси усещаше, че нервите му се изпъват все повече,.. За да отвлече вниманието си, започна да се вслушва и дълго слухтя, мъчейки се да спре мислите, които се носеха в главата му. Ем. Станев, ИК I и II, 321.

4. Прен. За вест, мълва, слух и под. — разпространявам се, разнасям се. Венко знаеше много малко за вуйчо си.. Наистина, в провинциалното градче се носеха разни слухове за него: че бил богат, че имал слуги и лека кола, чифлик и какво ли не... Ал. Бабек, МЕ, 83. Между затворниците, от кауш на кауш, от човек на човек се носеха приказки,

ту пълни със страхотии, ту пълни с надежда: — Ще дигнат бесилки. Ще ни пратят на заточение. Д. Талев, ПК, 715. Жилав е коренът на този твърд селски син. Още от турско време за прадядо му се е носела слава на доблестен селянин, дръзнал да се опре на турските аги. З. Сребров, Избр. разк., 240.

5. Прен. Разг. Имам навик да се обличам с определени дрехи или по определен начин. Хубавец беше — с буйна брада, носеше се чисто, достолепно и моята хубостница се заглеждаше в него. Ем. Станев, А, 148. Макар и да бил пристигнал в Прага почти без средства, сега се носел елегантно, движел се във файтон .. и взимал участие във всички национални празници и дружествени излети. М. Арнаудов, БКД, 68. При това земеделците .. се носели по градски, живеели в градски къщи. А. Гуляшки, ДМС, 119.

6. Прен. Остар. Имам някакво поведение, постъпвам, отнасям се по един или друг начин към някого; държа се. — Нема да кажа, че ти се носиш като разпасана кучка, нема да си кривя душата, но дяволът с тебе върви. Д. Талев, ПК, 340-341. Съвсем другояче се носи човек при принудително гладуване. Тогава страхът от смъртта обхваща гладуващия и го влече към пълна психоза. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 14. Досега бяха свикнали да виждат само наперени офицери, школници, които се носеха нависоко, страняха от народа, чуждееха се. А. Станоев, П, 125.

◊ Болен здрав носи. Разг. Ирон. Употребява се, когато някой, който е по-слаб и по-зле от друг, чрез измама е принуден от него да му помага. Една вечер .. зад един ъгъл ги издебна млад мъж, добре облечен,.., и най-нахално им предложи: — Купете си ябълка от един безработен! .. Бенко го погледна, подаде му пет цента и като отхапа от вече купената ябълка, промълви: — В такива случаи ние казваме: болен здрав носи. Ал. Бабек, МЕ, 241. В гроба си ли ще нося нещо; не ще нося (няма да нося) в гроба си нещо. Разг. Ще притежавам нещо само за определено време или докато съм жив (казва се, за да се осъди нечие скъперничество или нетърпението на някого да наследи нещо). Вихри ме носят. Диал. Ирон. 1. Постоянно бързам, без да свърша нещо. 2. Говоря, без да мисля; лекомислен, несериозен, смахнат съм. 3. Не зная къде съм, къде се намирам. В кърпа да се носи. Разг. За вино, мляко и др. — много (е) гъсто и хубаво. Вода нося на някого или на нещо. Разг. 1. С по-добри качества съм в сравнение с някого или нещо. 2. С по-ниски, по-лоши качества съм в сравнение с някого или нещо. — Ти да не мислиш, че ние ще се дадем лесно, а Весе? .. — Ха̀ да видим кой на кого ще носи вода! — със закана отвърна тя. Кр. Кръстев, К, 80. Врана кост да ти не носи някъде. Във 2 и 3 л. Разг. Никога да не отидеш някъде, това място да е недостъпно, проклето за тебе. — Пък и друг път врана кост да ти не носи в мой имот. Т. Харманджиев, КЕД, 189. Вятър ме носи <на бял кон (бяла кобила)>. Разг. Ирон. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм, завеян съм. — Вятър ви носи вас на бяла кобила. За реката, дето го приказвате — добро. За китовете — и то добро. Ама дето ще режете по една жълтица на пампор, да има да вземате. А. Каралийчев, ПГ, 138. Гърба ми носи. Разг. Издържам, свикнал съм, мога да понасям (обикн. тежка работа или неприятности). Да идеш (отидеш) на баня и да си носиш вода (сапун). Разг. Подигр. Употребява се, когато нещо, някаква работа се усложнява излишно (обикн. когато някой без нужда взема или се снабдява с нещо). Да те носят четворица. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Две глави не нося. Диал. Не съм толкова страшен, няма защо да се бои някой от мен. Душа нося. Разг. Изложен съм на всичко, което може да сполети, да се случи на всеки човек или на всяко живо същество. Девет години го чака горката му стопанка .. Най-после живинка е, гдето има една дума, младо е, този го погледне, оня дума му подхвърли, а то нали душа носи — лъже се. Чудомир, Избр. пр, 13-14. — Стягай се, бабо, ще те водя на гости .. — Къде ли... При свато Панто. Отдавна не сме се виждали... Що е речено, човек душа носи, едно виждане — цял век. Кр. Григоров, Н, 83. Душа под наем нося. Разг. 1. Много съм слаб, изтощен, без сили съм. Не го безпокой, не виждаш ли, че душа под наем носи. 2. На умиране съм. Едва душа нося. Разг. С мъка живея, много съм немощен, безсилен (обикн. поради болест или старост). Един вятър (една вода) ни носи. Разг. 1. Идваме по една и съща работа. 2. Имаме еднаква участ, съдба, еднакво страдаме и патим от нещо. Жена ми носи капата (калпака). Разг. За съпруг — командван съм вкъщи (от жена си). За един юмрук душа нося. Диал. Съвсем слаб, немощен съм. И аз душа нося. Разг. Като другите хора или живи същества съм и имам нужда, имам право на същите радости, удоволствия и внимание като тях. Глътна залъка и не повтори — другия мед остави за стрина Неделя. — И тя душа носи, нека си хапне довечера, каквато е капнала от труда. А. Каралийчев, В, 82. — Да удариш добитък, все едно е да удариш дете .. — Защо ще го биеш? И то душа носи. Й. Йовков, АМГ, 152. Какво (що; какъв вятър) те носи насам (тук; по това време? Разг.; Какво (що) те носи тъдява? Диал. 1. Защо си дошъл тук, по каква причина си дошъл? — Какво те носи по това време насам? — недружелюбно запита Баранов, като притвори зад себе си вратата. Х. Русев, ПС, 48. — Добре дошли, бреговчани! Какво ви носи тъдява? Ив. Карановски, Разк. I, 181. — А, вие ли сте, Илия, Владо? Какво ви но‑

си по това време? — Трябва ни Милан — отговори момъкът. Д. Спространов, С, 33. Кой (какъв) те носи насам. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Като възклицание за изразяване на неудоволствие или изненада от неочаквано появяване, идване на някого някъде. — От Медово съм, чичо, ходих да прибера коня от къра.. — .. Знам аз каква проклетия те носи насам, разбойник такъв! З. Сребров, ИР, 53. Коприва (копривено) ям, коприна (копринено) нося. Разг. Подигр. За беден човек, който се облича в скъпи дрехи и се големее. Ще дойде време да носим копринено, а да ядем копривено. П. Р. Славейков, БП II, 214. Коя вода го носи. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изр. Разг. Какво е предприел, в какво положение е, какво го чака. — И наш Георги доста се е заразил от тия крайни идеи,.. — И не знаят коя вода ги носи! — .. Само ще си изгуби бъдещето Борис. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 73. Къде е Киро — на кирия: дисагите си на гръб носи. Диал. За човек, който все уж работи, а пък все е сиромах и колкото повече време минава, толкова повече обеднява. Мътна вода ме носи; мътната ме носи. Разг. Занимавам се с празни, безрезултатни работи, несериозен, лекомислен, завеян съм. На баламите вода носи. Разг. Подигр. За глупав човек, който се мисли за много умен. На богатия и петлите носят яйца. Разг. Употребява се за човек, който е натрупал състояние и като че ли във всичко му върви, всичко е в негова изгода. Той [фелдшерът] си има постоянен слуга, който се занимава с наемането на работна ръка .. В такива случаи народът казва: "На богатия и петлите носят яйца." РД, 1950, бр. 141, 3. На крака нося някому нещо. Разг.; На нога (ноги) нося някому нещо. Диал. Давам, поднасям някому нещо, като отивам лично при него за това. Хайредин Арап ага никак и не продума. Далеко бяха от него грижите на тия богати агалари, които бяха свикнали раята да пълни хамбарите им, да им носи на нога кирии за дюкяни, ханища и безистени. Д. Талев, ПК, 127. На рамо да си го носиш някого. Разг. Пренебр. Ти се занимавай с него, на мене не ми трябва, нищо не струва (за изразяване на пренебрежение, иронично отношение към положителното мнение на някого за нещо или някого). — Ротният командир,.., вижда се, не е лош... Тука, .., неколцина се опънаха. Добър си е рекоха, командира, пък тебе ако ти харесва повече Личев — на рамо да си го носиш... П. Вежинов, ВР, 238. — Значи Гьоре Станойков търсиш, а? — .. На рамо да си го носите вашия Гьоре! Тонич, КСШ, 14. Носи ми главата. Разг. Мога да изпия голямо количество алкохол, без да се напия, не се напивам лесно. Носи си многото здраве. Диал. Пренебр. Иди си, отивай си. Нося байрака (знамето). Разг. Инициатор съм на някаква работа, дейност; вдъхновител съм, водач съм в нещо. Бай Петър Дълбокият не беше от ония, които водят кервана, нито от другите, дето носят знамето. Той беше един обикновен човек. А. Каралийчев, СР, 13. Нося в кръвта си нещо. Разг. 1. По рождение, по природа имам силна склонност към нещо, удава ми се лесно, имам усет за него и обичам да го върша. 2. За качество, проява — вродено ми е, имам го по природа, наследил съм го. — Тая жена носи покварата в жилите си и в кръвта си! Тя съвсем ще те обезличи. Д. Калфов, Избр. разк., 352. Нося вода в морето; нося дърва в гората. Разг. Неодобр. Върша нещо напълно безсмислено и безполезно, напълно излишно. Ходил да носи дърва в гората. П. Р. Славейков, БП II, 197. Нося вода от девет дерета (кладенци); нося вода от деветдесет и девет реки. Разг. Привеждам най-различни доводи и доказателства, за да докажа правотата на нещо или да убедя някого в нещо. И Тодорий започна от деветдесет и девет реки да носи вода, за да убеждава татя, че по-добре ще стори, ако даде някому машината под наем, или ако я продаде. Ст. Чилингиров, ХНН, 222. Нося в (с) решето вода; нося с вила орехи. Разг. Полагам напразни усилия за нещо неизпълнимо, върша работа, от която няма никакъв резултат, никаква полза. Нося в сърцето си. Разг. 1. Някого. Обичам някого със съкровено, свято чувство. — Това, което ни си дал и всеки ден ни даваш, ни кара да те носим в сърцата си като наш истински баща. К. Петканов, ЗлЗ, 237. — Алгара... мила... Видях те .. виждам те .. На, ето, ето — очите, устните, гласът ти — цялата, каквато в сърцето си те нося от онзи миг, когато ни напусна. Г. Райчев, ЕЦ, 34. 2. Нещо. Пазя свято нещо, бдя над него, милея за него. Нося гола душа. Разг. Съвсем беден съм, нищо нямам, освен живота си. Нося две дини под една мишница. Разг. Върша две работи в две различни области, изпълнявам две различни задължения. Нося душата си в (между) зъбите. Разг. Много съм зле, много съм отпаднал, едва имам сили да живея. Нося змия в пазва<та си>. Разг. Грижа се за някого, смятам го за близък, без да подозирам, че той всъщност ми е враг. — Шакир бей приказваше нещо на едно заптие и сочеше твоята къща. Знам ли... — Знам аз, че нося змия в пазвата си — .. Нарочно го туриха у дома да ме следи. Г. Караиванов, ЮМ, 133. Нося кривите дърва на някого. Разг. Търпя неприятности, мъча се, страдам заради някого. Нося кръста си; нося тежък (тежкия <си>) кръст. Книж. Търпя безропотно мъки, страдания, живея тежкия си живот. Тя я утеши, ободри, подигна духа ѝ да носи с търпение и кураж кръста си, додето съдбата ѝ се усмихне. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 115. Поетът [Славейков] застава смирен и жалостив пред образа на своя народ и родина, готов отново да сподели теглата им, да носи тежкия кръст. Т.

Жечев, БВ, 419. Нося на гърба си (плещите си) някого. Разг. Неодобр. 1. При обща работа върша работата на някого, който е негоден или мързелив. — Да остана, това значи да ги поема и да ги нося на гърба си, но тази няма да стане, жамѐ! Началникът на отдела, знаеш го много добре, е също един фигурант по щат и... Тарас, ТМ, 131. — Аз искам народът да разбере, що искаме ние, които носим върху плещите си министри и управляващи. Елин Пелин, Съч. IV, 176. 2. Издържам, храня някого. Нося на ръце някого. Разг. Грижа се много за някого, създавам му много добри условия за живот. — Сиромах съм, но ако бях на Младеново място, жена като тебе цял живот на ръце щях да я нося. К. Петканов, БД, 165. — Ние си я знайме Ния — спореше Султана. — Тя, ако искаш да знайш, като царица си живей, моят син на ръце я носи. Д. Талев, ПК, 174. Нося пилешко (заешко) сърце. Разг.; Нося агупско сърце. Диал. Много съм страхлив, плашлив. Нося припряно сърце. Разг. Нетърпелив съм. Нося се като народна песен. Разг. Подигр. Идвам, пристигам някъде бавно, тържествено и обикновено със закъснение. Нося се от уста на уста. Книж. 1. За слух, мълва — бързо се разпространявам, разгласявам. 2. Много се говори за някого или за нещо. Нося си житото (коливото, пшеницата) в (у) зъбите (устата). Разг.; Нося си тамяна под носа; нося си тамяна у ушите. Диал. Много съм зле и скоро ще умра. Нося студено сърце. Диал. Немилостив, жесток, безсърдечен човек съм. Нося трънен венец. Книж. Търпя, понасям големи мъки, страдания, подложен съм на тежки изпитания. Нося чалма на главата си. Диал. Консервативен, остарял, назадничав съм в разбиранията и отношението към съпругата си или към жените. — Ти нямаш правилно отношение към колективния труд и към жената. Носиш още чалма на главата си. И. Петров, НЛ, 142. Оставям <се> / оставя <се> да ме носи вятъра. Разг. Не проявявам никаква активност, инициатива, приемам нещата каквито са, без да се старая да действувам за тяхното изменение или да създавам нещо ново. Под сърцето си съм носила някого. Диал. Родила съм някого, рожба ми е (някой). Ще ми носи душата в кошничка <в рая>; ще ми носи душата в рай с кошничка. Диал. Ирон. Ще бъда ограден с грижи и внимание (обикн. от страна на някого, за когото сега аз се грижа). Ще се носим с някого. Диал. Ще имаме разправии, ще стигнем до бой, ще се бием. — Какви шумкари у нас, какви са тези приказки? .. А, ще се носим някой ден!... И какво ни месят с онези, какво общо имаме? Н. Русев, П, 55.

НО̀СЯ², -иш, мин. св. но̀сѝх, несв., прех. Разг. За женска птица — снасям яйца. — Има едни зли кокошки, гдето нито носят, нито мътят. Й. Йовков, АМГ, 199. — Иди вземи и онова — .. — Патиците носят, където завърнат. — Но ние го оставихме за полог — възрази Кирил. Т. Харманджиев, КЕД, 32. Ярките от породата легхорн започват да носят от 5-месечна възраст. Кр. Генджев и др., Ж, 80.