НОТА —Речник на българския език — алтернативна версия
НО̀ТА1 ж. 1. Муз. Графичен знак, който според мястото си на петолинието и според ключа определя височината на музикален тон, а според формата си — неговата трайност. Учениците от Интерната за даровити деца музиканти играеха на двора... Тия малки музиканти, които бяха учили да разпознават нотите преди буквите,.., сега лудуваха със заруменели и щастливи лица. Л. Галина, Л, 131. Тези прости работници и работнички, селски момци и девойки, които до вчера, дето се казва, не са чували дори за ноти, бързо възприемали всички уроци. Г. Караславов, Избр. съч. III, 307. С дни .. аз свирех с пиколото всички маршове и други мелодии,.., които бях научил, разбира се, по слух. Но се яви у мен желание да мога да свиря и по ноти. Ст. Грудев, ББ, 9. В Браила през 1872 г. той записал с ноти своите училищни песни: "Пение за Кирил и Методий" и "Молба за учение". НК, 1958, бр. 47, 3.
2. Само мн. Муз. Лист, тетрадка, книга, на която с такива знаци е записано музикално произведение. В ъгъла, до широкия прозорец .. имаше пиано; капакът му беше вдигнат и нотите отворени, като че ли някой току-що бе престанал да свири. Ал. Бабек, МЕ, 161. Бистра се усмихна, прелисти нехайно нотите и засвири отново. М. Грубешлиева, ПИУ, 22.
3. Разг. Музикален тон, звук. Силни сребристи, звънливи ноти се разнесоха из въздуха,.., напълниха двора и чардаците, и килиите. Ив. Вазов, Съч. ХV, 21. Въпреки че всяка сутрина все едни и същи мелодии изпълняват, току виж, че някой сбъркал. Надул се уж да вземе някоя висока нота, па се задавил. Чудомир, Избр. пр, 226. Каруцата с учителката беше вече далеч, възви настрана и едва-едва долиташе някоя мелодична нота от колелата ѝ. Й. Йовков, ПГ, 56-57.
4. Прен. Остар. Отсянка в речта или в смисъла на даден текст, която отразява някакво чувство; нотка1. На моменти в гласа му [на госта] прозвучаха остри и твърди ноти, които не търпяха възражение. Л. Стоянов, Б, 20. Когато българският писател тръгне да странствува по света, когато той опознае чуждите народи и земи, неговият хоризонт ще се разшири. Ще прозвучат нови и непознати до този момент ноти в творчеството му. Б. Шивачев, Съч. I, 67. В "На Ком" .. прозвучава нота на скръб за Македония и една откровена изповед на поета, че подир Освобождението я е позабравил малко. БНТ, 1941, бр. 217, 1.
◊ Осмина нота. Муз. Нота, чиято трайност
е равна на 1/8 от трайността на цяла нота. Половина нота. Муз. Нота, чиято трайност е равна на 1/2 от цяла нота. Цяла нота. Муз. 1. Нота, чиято трайност е равна на времетраенето на целия такт, какъвто и да е неговият размер. 2. Нота, която съдържа 4 силни времена (в 8 знач.). Четвъртина нота. Муз. Нота, чиято трайност е равна на 1/4 от цяла нота.
> Върша (свършвам / свърша) по ноти нещо. Разг. Върша, правя нещо много точно, с голямо умение и внимание. От храстите излиза Герчо и се приближава до двамата. Ганчо: — Къде изчезна? Работа щяхме да вършим. Герчо: — Свърших я по ноти. В. Нешков, П, 153.
— Лат. nota 'знак, белег' през ит. nota.
НО̀ТА2 ж. Дипл. В международното право — официално писмено дипломатическо изложение, отправено от една държава до друга. Вечерта д-р Стоилов посети всички агенти, на които съобщи състава на кабинета. Той обясни, че това е едно коалиционно министерство,.. С нота, която им предаде лично, той ги молеше да ходатайствуват за припознаването на правителството от великите сили. С. Радев, ССБ II, 115. Говореше се, че консулите на западните страни още в края на миналия месец дали на княз Михайло остра протестна нота. Ст. Дичев, ЗС I, 579. Когато съсредоточаването на войските било привършено, съюзниците изпратили колективна нота до турското правителство с искане да бъде дадена административна автономия на балканските земи, населени с християни. Ист. Х и ХI кл, 247-248.
◊ Вербална нота. Дипл. Дипломатическа нота без личен подпис, адресирана до министерството на външните работи от името на дипломатическото представителство на някоя държава, или обратно, и засягащо обикновено по-второстепенни въпроси. Лична нота. Дипл. Лично адресирано и подписано официално писмо, което има характер на задължаващ международен документ, изпращано от дипломатическия представител на някоя държава до министъра на външните работи на страната, в която се намира, или обратно. Нота бене. Книж. Бележка, отбелязана с латинските букви NB, означаваща: "Забележи добре!", "Обърни внимание!" Циркулярна нота. Дипл. Нота, изпращана едновременно до няколко държави.
> Давам / дам (поставям / поставя) нота някому. Разг. Изисквам от някого непременно да направи нещо, поставям му ултиматум. И той ѝ дал нота: "Аз искам жена не само за украшение, а и за потомство. Или се оперирай, или напусни къщата." Ст. Даскалов, ЕС, 345.
— Лат. nota 'знак, белег' през фр. note, нем. Note или рус. нота..