НОТАБИЛИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОТА̀БИЛИ мн., ед. (рядко) нота̀бил м. 1. Книж. Знатни, богати, видни хора. Заможните люде — нотабили, търговци и преуспяващи чиновници .. — се отнасяли с недоверие (..) и към местната интелигенция. А. Гуляшки, ДМС, 120. Едно от малкото удоволствия в този тъжен град,.., беше да се изкъпе в старата турска баня. Другото — да си първият гражданин между неговите тринадесет хиляди жители: чиновници,.., лумпени и нотабили. Ем. Станев, ТЦ, 22. Нотабилите в Търново изградиха една от най-прогресивните буржоазни конституции на миналия век. Отеч., 1980, кн. 5, 20. Нотабилите на тая партия [демократическата],.., нито един път не можеха да се съберат бързо и със загриженост да решат крещящите въпроси на управлението. Пл, 1933, бр. 1446, 3.

2. Истор. През феодалния строй — знатни граждани от средите на дворянството, духовенството или буржоазията, които са били членове на съвещателно учреждение при краля. Некер бил уволнен. Неговият приемник Калон предложил да се свика събрание на нотабилите — назначени от краля представители на привилегированите съсловия. Ист. Х кл, 1951, 14.

— От лат. notabilis 'забележителен'.