НОТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

НОТА̀Р м. Остар. Книж. Нотариус; нотарий. За добра чест, стар един приятел на майка ми, жител в Париж, до когото друг път ся оправяхме за работите си като до нотар, дойде ми на помощ. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 13.