НОТАРИАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НОТАРИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн -лни, прил. Юрид. 1. Който се отнася до нотариус. Средствата ми са биле именията на жена ми, с продажбата на които сме живели тук. Това го знаят най-добре раховчани, гдето са имуществата ни, знаят го също и нотариалните власти, чрез които съм продавал имуществата. Бълг., 1902, бр. 452, 3.

2. За писмо, документи и под. — който е заверен от нотариус. Пратихме нотариална покана до кооперацията да ни представи в едномесечен срок окончателната ситуация за извършената работа. РД, 1950, бр. 178, 3.

◊ Нотариален акт. Юрид. 1. Протокол на нотариус, съставен в предписана от закона форма, с който се удостоверяват извършени пред нотариуса граждански сделки като продажби на недвижими имоти, ипотеки, завещания, пълномощни и др. 2. Документ за владеене на недвижим имот. Всичко каквото владееше, владееше го законно, с нотариални и крепостни актове. Г. Караславов,

С, 133. — Моля те да направиш нещо. — .. — Прехвърли следобед върху Зара нотариалния акт. Постави ѝ като условие за това да се откаже от шантажа с Кришванек. Опитай се да я спасиш. Д. Димов, Т, 147.

— От лат. notarialis през рус. нотариальный.