НОТАРИАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОТАРИА̀Т м. Юрид. 1. Държавно учреждение, правна институция, в която се удостоверяват различни видове правни актове и се засвидетелствуват подписи върху документи и копия от документи. Беше след Балканската война, тогава аз работех в нотариата. Сб??СЕП, 103. Още с влизането си в съдебната сграда, той прочете на стената до стълбите "Партер — I мирово съдилище, I етаж — II мирово съдилище и нотариат". Д. Калфов, Избр. разк., 5.

2. Сграда, в която се помещава такова учреждение, институция. Турската пропаганда .. вербуваше изселници от Делиормана и пред нотариата се трупаха турци, които продаваха имотите си и заминаваха за Анадола. Сб??СЕП, 103.

— От лат. notariatus през нем. Notariat или рус. нотариат.