НОТАРИУС —Речник на българския език — алтернативна версия

НОТА̀РИУС м. Юрид. Длъжностно съдебно лице, което заверява с подпис и печат истинността на документ, препис от документ и под. По книжата, залепени на стените, видя, че има честта да бъде в канцеларията на нотариуса при Софийския окръжен съд. Ив. Вазов, Съч. Х, 22. Кондоянис се приближи до него [Борис] и простена тихо: — Съгласен съм... Елате следобед при нотариуса да подпишем договора. Д. Димов, Т, 531. — Утре отиваме с Камена при нотариуса. Нему ще направя фиктивната продажба. Да видят роднините ми, че слугата си ценя по-високо от тях. Д. Немиров, В, 38. Адвокатите в Америка имат големи права. Те изпълняват и службата на нотариуси, дори и на съдии-изпълнители. Г. Белев, КВА, 98.

— Лат. notarius през рус. нотариус.