НОТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НОТА̀ЦИЯ ж. 1. Книж. Упътване, наставление, препоръка. Не даваме нотации, ала считаме за нужно да подчертаем, че при съставяне репертоара за новия сезон, артистичният съвет да не отмине без внимание горните кратки бележки, които правим от доброжелателство за българския театър. БНТ, 1940, бр. 201, 3.

2. Разг. Укор, мъмрене. Дали ротният командир беше наистина недоволен от нас, както казваше Запрян, ние не знаехме. Но неговите постоянни нотации ни действуваха мъчително. Л. Стоянов, Х, 19-20. Подир една гневна нотация и забележката, че ще бъдем надзиравани, той ни обяви, че ще бъдем назначени като преводчици при разни военни части. Ив. Вазов, Съч. VII, 178.

3. Спец. Сбор от условни знаци, които изразяват в съкратена форма понятия и определения от някаква област. Логическа нотация. Музикална нотация.

◊ Чета нотация някому. Хокам, мъмря, наставлявам някого. Председателят на съда Хамаджиев започна да ни чете нотация. К. Митев, ПБ, 356. Проследил ме е и пак ще ми чете някоя нотация по морал. Т. Харманджиев, Р, 129. Когато Н. Ц. Височество приемаше през последната сесия на Народното събрание отговора на тронното слово, той чете, както е известно, една нотация на депутацията и тогава той произнесе много строги, но по самата същност справедливи думи. Пряп., 1903, бр. 18, 1.

— От лат. notatio през нем. Notation или рус. нотация.