НОТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НО̀ТЕН¹, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Муз. 1. Който се отнася до нота1, който е свързан с нота¹. За да спаси [Домие] семейството от глад, започна да рисува малки картинки, нотни заглавия и детски картинни азбуки. Е. Йончева, ЗГ, 77. Вечер се занимаваше до тъмна мърчина с преподавание нотно пение на учениците си. Ил. Блъсков, Лат., 1885, кн. 9, 40. Нотен запис.

2. За лист, тетрадка, книга и под. — който е предназначен за писане на ноти, за нотиране. Сприятелих се с военни музиканти,.. Добри хора между тях .. започнаха да ми дават нотите на своите инструменти. Аз грижливо ги преписвах в особено нотно тефтерче. Ст. Грудев, ББ, 9-10. До него [пианото] на малка маса са разхвърлени нотни книги. Ив. Кирилов, Ж, 5. // Специално разчертан лист, върху който чрез ноти и други знаци се записва музикално произведение. Както говореше, Шели се залови да прибере пръснатите по масата и по леглото книги и нотни листове. Ем. Манов, ДСР, 15. Тя свиреше на акордеон .. Вкъщи постоянно гледах нотни листове. К. Калчев, ДНГ, 6.

◊ Нотно писмо. Муз. Съвкупност от всички писмени знаци, които се използуват за записване на музикални произведения; нотопис.

НО̀ТЕН², -тна, -тно, мн. -тни, прил. Дипл. Който се отнася до нота², който е свързан с нота2.